ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПРАВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ С МАКЕДОНСКО САМОСЪЗНАНИЕ - ПРЕЗ 2019 г.

2019: 12 години от членството на Р България в ЕС, 30 години демокрация, 56 години от началото на политиката на отричане, асимилация и дискриминация на македонското малцинство в България


Јуни, 2020

Read this page in English

(автор: Правозащитен комитет „Толерантност“, с подкрепата на ОМО „Илинден“-ПИРИН, Дружеството на репресираните македонци, жертви на комунистическия терор, и „Народна воля“)

 

Съдържание:

  • Увод: Положението на македонското малцинство и по-важни събития през 2019 г.
  • Отричане на македонското малцинство, нация и идентичност
  • Нарушаване правото на сдружаване
  • Слово на омраза
  • Организиран тормоз
  • Властите отказват диалог
  • Заключение и препоръки

 

 

УВОД

Положението на македонското малцинство в България през 2019 г.

Нито едно от правата, предвидени в Рамковата конвенция за националните малцинства, не е дадено на македонското малцинство. В училищата децата не учат нищо за македонската нация и малцинство; напротив - получават информацията по начин, който не оставя място за съществуването на македонската нация и малцинство. Македонският литературен език продължава да не се изучава.[1] По телевизии и медии постоянно и по различни начини се пласира единствено гледната точка, според която македонска нация няма и всичко македонско е българско. В историческите предавания и диспути македонската гледна точка не е застъпена. Самото македонско самосъзнание („македонизмът“, както го етикетират в България) се третира като изкуствена антибългарска идеология. Македонското самосъзнание в България (но често и македонската нация като цяло) се третира като продукт на комунистически експеримент или като резултат на чужда враждебна пропаганда. В обществото продължава да владее нетърпимост спрямо македонците и те са обект на слово на омраза, често широко тиражирано чрез медиите, без да санкции от държавните институции и без да среща осъждане в обществото.

Р България проява подчертан стремеж да направи невъзможно повдигането на този въпрос в Европейския съюз и затова отказването от македонското малцинство се поставя като задължително условие за еврочленството на Р. Македония, от която изисква гаранции, че няма да се застъпва за това малцинство, заплашвайки в противен случай с блокиране на нейната кандидатура (виж по-долу).

Възползвайки се от изкуствено създадената атмосфера на нетърпимост, държавата успешно държи представителите на малцинството извън политическия и обществен живот на страната - индивидуално[2] и колективно като отказва регистриране на партии и организации защитаващи правата на македонците.

Държавата и през 2018 година не е направила нищо за подобряване положението на македонското малцинство. Напротив, правителството демонстрира грижа да се предотврати признаване на македонско малцинство.

Македонците не са представени в държавните институции, нито чрез изборни представители (поради липса на регистрирана партия), нито чрез организации. Няма (и не е имало) македонски представители в Комисията за малцинствата. Когато се говори и пише официално за етнически групи в България, македонците не се споменават, а македонската култура, език и история не са представени в нито една правителствена публикация или официален сайт. Македонците не са предвидени в нито една програма за етническите общности и не получават никакъв вид на помощ от държавата за запазване и развитие на своята култура и идентичност.[3]

И тази година Комисията срещу дискриминацията (а нито някоя друга държавна институция) не е взела никакво отношение относно положението и проблемите на македонците в България, независимо, че броят присъди на ЕСПЧ срещу България нарасна на 14. За 29 години демокрация нито една българска официална институция не го е правила.

Нито една регистрирана партия в България не защитава правата на македонците. Представители на целия обществен спектър, с изключение на малка част от гражданския сектор,[4] третират македонците като нещо несъществуващо и несериозно.

Въпреки големия брой препоръки от международни институции българските власти твърдо продължават да отказват започване на диалог с представители на македонското малцинство.

Единствения положителен момент през 2019 г. бе, че за пръв път бяха регистрирани две македонски сдружения, но същите веднага станаха обект на процедура за отнемане на регистрацията по искане на Държавната агенция за национална сигурност и прокуратурата.

 

Важни събития през изтеклата година

През 2019 година се случиха и следните важни свързани с докладваната тема събития:

- На 7 юни ПАСЕ прие пост мониторингов доклад, подчертавайки особено сериозния проблем с големия брой присъди против България за нарушаване правата на малцинствата и не-имплементирането на подобни присъди, като  призовава за спиране на словото на омразата и признаване на македонското малцинство.[5]

- На 30 август 2019 г. бе регистрирано Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права, което си поставя сред целите и борба в защита правата и интересите на македонското малцинство,

- На 26 септември Комитета на министрите взе решение по въпроса за нерегистриране на македонски организации в България в което констатира: „Проблемите, разкрити от тази група случаи, са особено дългогодишни и подкопават кредибилитета на системата базирана ан Конвенцията“ "The problems revealed by this group of cases are particularly long-standing and undermine the credibility of the Convention system“[6] и препоръча бързо решаване на проблема.

- На 30 септември беше регистрирана втора македонска организация – Антични македонци, която си поставя за цел: „изследване и проучване на историята и културата на македонския народ от антично време до днес; научно доказване на връзката между античните и съвременните македонци“ и др.

- На 9 октомври българското правителство прие Рамкова позиция по въпроса за започване процеса на преговори за влизане на Р Македония в Европейския съюз, подкрепена на следващия ден от парламента със специална декларация.

- На 18 октомври Съвета на министрите на ЕС отложи даването на дата за начало на преговори за евроинтеграция на Македония.

- На 11 ноември прокуратурата започна процедура по забрана на двете организации с мотиви многократно осъдени от ЕСПЧ.

- Край на ноември – делегация на Консултативния комитет по Рамковата конвенция за защита правата на националните малцинства посети София и се срещна и с представители на македонските организации.

-  Между 25 – 29 ноември – делегация на Комисаря по правата на човека и неговия екип се срещнаха с представители на македонските организации.

- На  16 декември над 30 европейски правозащитни организации излязоха в защита на македонската общност в България и на двете заплашени с забрана македонски организации.[7]

 

ОТРИЧАНЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

Отричането на съществуването на македонското малцинство е официална българска държавна политика от 1963 г. „През последните три десетилетия македонците в България са единственото малцинство на което е отречено признаване“ Over the past three decades the Macedonains of Bulgaria were the only minority, which was denied recognition.[8] Това отричане е продукт на наследена идеологическа рамка и националистическа интерпретация на историята, а не почива на реални факти – македонското малцинство е било официално признавано в България в периода 1946 – 1963 г. Всяка критика по този въпрос се приема крайно отрицателно или се игнорира.[9]

Отричането на македонското малцинство продължава да е държавна политика и през 2019 г.

На 29 юли вице-премиера Красимир Каракачанов на въпрос на журналист за правата на македонците в България отговаря риторично: „За какво македонско малцинство в България да говорим, след като македонска национална идентичност се създава в Югославия?“, нарича го „т. нар. Македонско малцинство в България” и сравнява признаването на малцинството с признаване на марсианци като малцинство в България. Отричането на малцинството вицепремиерът аргументира и с това, че в България няма малцинства „В България трябва да има половин милион турци, които говорят турски, но те не са признати за малцинство и имат правата въз основа на това, че са граждани “.[10]

Същият на 28 септември 2019 отиде още по-далеч като отрече македонската нация и идентичност в самата Р. Македония, заяви, че няма разлика между понятията македонец и българин, освен евентуално политическа, „гражданите на Македония са жертва на асимилаторска политика, провеждана години наред чрез натиск, фалшификации и промиване на мозъци“, че Македония „създава своя идентичност на база фалшификации на българската история“ и чрез недопустимо отричане “на българските корени, история и култура на населението в Македония“.[11]

Отричането на малцинството е и в основата на конфликтите с Р Македония, нещо което бе ясно демонстрирано през октомври 2019 г. Докато Европейския съюз обсъждаше кандидатурата на Македония за дата за начало на преговори за евроинтеграция, македонското малцинство се превърна отново в гореща тема, като различни български политици настояваха, да се изискат гаранции Р. Македония никога в бъдеще да не може да постави този въпрос, като се използва заплаха с блокиране на еврочленството. Тези мнения не срещнаха опозиция и бяха реализирани в официални решения на държавата.

На 9 октомври българското правителство прие Рамкова позиция по въпроса за започване процеса на преговори за влизане на Р Македония в Европейския съюз, в която направо заяви: „Република Северна Македония следва да преустанови и да се въздържа от провеждане на политика, независимо под каква форма, на подкрепа и насърчаване претенциите за признаване на т.нар. "македонско малцинство" в България. Република Северна Македония безрезервно и … ясно декларира, че няма исторически и демографски основания да търси малцинствен статут, за която и да е група граждани на територията на Република България.“ В тази позиция бе нападнат косвено и Съвета на Европа, като България постави условие на Македония: „Многостранните формати и мониторинговите механизми на Съвета на Европа да не се инструментализират от Република Северна Македония за оказване на натиск върху България по въпроси, свързани с правата на лица, принадлежащи към малцинствени групи.“ На 9 октомври Българския парламент прие декларация, с която напълно одобри позицията на Министерския съвет, като директно заяви, че Р Македония трябва „да се въздържат от действия, които се свързват с опити за подкрепа и насърчаване на претенции за признаване на т.нар. „македонско малцинство“ в България, включително в международни организации като Съвета на Европа и многостранни формати.“ [12]

Тези позиции бяха представени в медийното пространство от  другия вицепремиер и министър на външните работи Екатерина Захариева: „Република Северна Македония трябва да преустанови и да се въздържа от провеждането на политика, независимо под каква форма, на подкрепа и насърчаване на претенциите за признаване на македонско малцинство в България … като ясно декларира, че няма исторически и демографски основания да се търси малцинствен статут“.[13]

Тази официална позиция не само демонстрира, че отричането на малцинството продължава да бъде държавна политика, но и че държавата смята категорично да се противопостави на всеки опит за неговото признаване включително и на такъв дошъл чрез механизмите за защита правата на човека в Страсбург.

Официалното отричане на малцинството се явява корен и причина за различните форми на дискриминация на които малцинството е подложено в България.[14] Въпреки многократните присъди на ЕСПЧ отричането на македонското малцинство отново се появи като съдебен аргумент за отказ на регистрация, като самото „афиширане“ на такова малцинство бе етикетирано като антидържавна дейност: „В България не съществува македонско малцинство, по смисъла на Препоръка 1134 от 1990 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, като обособена и утвърдена на територията на страната група от хора, чиито членове са граждани на държавата и притежават отличителна религиозна, езикова, културна и или друга характеристика, различаваща ги от мнозинството от населението. Ето защо, афиширането на такова малцинство чрез организация …. по същество не цели защита на правата им, доколкото те не са различни от тези на останалите граждани, а култивиране сред определена част от българските граждани на различно етническо самосъзнание, каквото не е било формирано по естествен исторически път, а оттам е насочено срещу единството на нацията, за което разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от Конституцията установява изрична забрана…“[15]

Същата аргументация откриваме в позицията на окръжна прокуратура Благоевград в иска за забрана на първите две регистрирани неправителствени организации на македонци в България (виж по-долу). В нея прокурор Б. Гълъбова твърди: „в България не съществува македонско етническо малцинство,“ за да може от там да стигне до „фактът, че сдружението е антибългарско“.[16]

Искането за отнемане регистрация е предизвикано от сигнал – жалба внесен от заместник премиера Каракачанов чрез Държавна агенция национална сигурност до Главния прокурор Цацаров, в която се твърди: „Систематичното тълкуване на целите и средствата за тяхното постигане води до извода, че в Устава се съдържат твърдения за съществуването на „македонско малцинство“, чиито права са накърнени и са предмет на защита от страна на сдружението. А това твърдение противоречи на т. ІІІ от Решение на Конституционния съд № 1 от 29.02.2000 по к.д № 3/99 г., в която изрично се установява, че „В РБ няма обособен македонски етнос“. Затова афиширането на такова малцинство чрез сдружение с нестопанска цел по същество не цели защита на правата им, а създаване в определена част от българското общество на различно етническо самосъзнание, каквото не е било формирано по исторически път, т.е. дейността е насочена срещу единството на нацията.“ Посочвайки откази да се даде регистрация на други македонски организации като „Дружеството на репресираните македонци в България, жертви на комунистическия терор“, „Македонски клуб за етническа толерантност в България, и партия „ОМО – Илинден – ПИРИН“ министърът прави заключение “тези процеси в Югозападна България създават опасност за единството на нацията чрез дейността за създаване и признаване на македонско малцинство в България.“ [17]

В коментар по този въпрос по Българската национална телевизия Александър Сиди - депутат от управляващата коалиция от Парламентарна група на "Обединени патриоти", аргументира искането така: "има достатъчно данни да предположим, че тези организации са създадени с цел превръщането на населението на Пиринска Македония в някакво измислено македонско малцинство".[18]

Характерен е стремежа в Р България македонското малцинство да се отрече и чрез съдебни решения, практика, която излиза извън съдебните компетенции и нарушава до степен на суспендиране правото на гражданите на свободно самоопределение.

 Сумирайки целия опит, който имаме по разглеждания въпрос не можем да не констатираме, че присъдата на апелативния съд и позицията на прокурора, колкото и незаконни да са, имат достойнството да изразяват истинските мисли и мотиви на българските съдии и прокурори против регистрацията на македонските организации, докато останалите, които използват формално основания, само се опитват да избегнат нови присъди в Страсбург. Връзката между отричането на малцинството и отказите за регистрация на македонски организации в България е посочена и в доклада на Парламентарната асамблея. [19]

Тази политика е открито подкрепяна и от част от интелигенцията.

На 19 ноември доцент Димитър Тюлеков в интервю за Дарик радио, обвинява властите в Македония в „двоен морал“ защото у тях „се среща подкрепа за организирано македонско малцинство у нас“.[20] В същото интервю той нарича македонското самоопределение „македонизъм“, като заявява че твърдението че „щом има македонска нация, има и македонско малцинство“ е теза на „македонизма“ и че имено това „създава напрежение“ с Македония.[21]

В съобщението за това интервю публикувано от агенция Фокус първата до сега регистрация на две македонски организации в България е окачествено като „опити за създаване на македонско малцинство в България“.[22] 

Михаил Петров, общински съветник от ВМРО БНД, която е част от управляващата коалиция, обяснява: "Опасността е … да се създаде това малцинство, което впоследствие да поиска права - културни искания, искания за автономия, самоуправление и т.н. Смятаме, че по този начин може да се наруши целостта на нацията“.[23]

На 21 ноември в „24 часа“ излиза остра статия, нападаща регистриралите двете дружества магистрати под заглавие „Как чиновници признаха македонското малцинство в България“. В нея пише още: „дейността на сдружението … противоречи на конституцията, на законите и на добрите нрави“ …  „с вписването в регистъра на сдружението … де факто държавните служители… приемат, че в България съществува македонско малцинство. Нещо повече, то няма права и е необходимо НПО за да се бори за тях.“ „Само че признато малцинство у нас няма и няма как да има. Не сме признали македонска нация за да се претендира за такова малцинство …  все още не може да се намери обяснение, как за толкова години нашите представители по тези дела в европейския съд не успяха да убедят колегите си, че македонска нация няма, няма и македонско малцинство, законно признато в България“.[24]

Част от отричането на македонската нация и малцинство представлява и отричането на македонския език. Въпреки че е международно признат и преподаван в световните центрове по славистика и че влиятелни български езиковеди от миналото са го признавали (като академик професор Иван Леков и майката на бившия премиер – Дина Станишева, за което последната е била уволнена) и е бил излъчван по българското национално радио, след 1963 г. македонския език е отречен  в България, остава непризнат до днес и е една от пречката за установяване на нормални отношения между двете държави, тъй като Р България настоява в двустранните и международни отношения македонския език да не се споменава или да се споменава по начин, който да постави под въпрос неговото признаване.  Езиковия въпрос се намери отново във фокуса на вниманието на българското общество при възможността Р Македония да започне преговори за евроинтеграция през 2019 г.

В позицията на правителството от 9 октомври въпросът е също засегнат: „по отношение на езика да се използва фразата „официален език на Република Северна Македония “ При абсолютна необходимост от използване на термина „македонски език“ в документи и позиции на ЕС, със звездичка под линия следва да се пояснява всеки път - „съгласно конституцията на Република Северна Македония“. Следва да е ясно, че езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с еволюцията на българския език и неговите наречия в някогашната югославска република след кодифицирането им след 1944 г. Никой документ/изявление в процеса на присъединяване не може да се разглежда като признание от българска страна на съществуването на т.нар. „македонски език“, отделен от българския.“[25]

Тази позиция предизвиква реакция на Македонската академия на науките и изкуствата, която излиза със „Харта за македонския език“. В отговор на 11 декември и Българската академия на науките излиза с „категорично в защита на научните истини и факти относно произхода, историята и характера на официалния език в Република Северна Македония“, окачествяват хартата като „невярна и неприемлива, вредяща на отношенията между двете съседни страни“ и декларира, че „позицията на БАН остава единодушна и непроменена - официалният език в РСМ е писмено-регионална норма на българския език.“[26]

На 29 юли вицепремиерът Каракачанов в отговор на въпроса защо не се изучава македонски език в България заяви: "Кой македонски език да се преподава? Какъв македонски език да учат в Пиринска Македония или България? Този език в България никога не се е говорил, не се използва“.[27]

 Отделни лингвисти аргументираха позицията на държавата пред българските медии. Така според доцент Ана Кочева от БАН „Езикът като език е съвкупност от всичко: от история на езика, от диалекти и от книжовен език. Цялата 12 вековна история на македонския е само българска.“[28]

***

Отричането се явява политика обединяваща политически елит, институции, съд, интелектуалния елит и журналистическия еснаф, при което политически и идеологически базирани позиции се превръщат в правни основания, а идеологията в оправдание на дискриминацията.

Подобни позиции не срещат осъждане или критика. Характерно е, че дори и най-либералните част от интелигенцията в България която не подкрепяч националистическата позиция на държавата спрямо съседна Македония и проявяват известна склонност за компромис по въпросите за съществуване на македонска нация и език в Р Македония подкрепя или поне не осъжда отричането на македонското малцинство в България. Така след публикуването на Рамковата позиция на българското правителство спрямо Македония много български интелектуалци излязоха с декларация критикуваща всичко в тази позиция, освен въпроса за македонското малцинство.[29]

Интелектуалци и организации които се явяват редки изключения по този въпрос се включиха в декларацията на над 30 европейски правозащитни организации подписали позицията Civic Solidarity Platform на 16 декември 2019 г., в която призовават „българското правителство и местната власт да гарантират уважение и признание на македонското малцинство в страната“.[30]

 

НАРУШАВАНЕ ПРАВОТО НА СДУЖАВАНЕ

 

“Over the past three decades the Macedonains of Bulgaria were the only minority, which … was not able to register an association, despite persistent attempts. … It showed that the problem does not lie in the reform of the legislation and in the lack of capacity of different administrative and judicial institutions to deal with it. It is political in nature and has to be addressed through a mechanism, which can trigger political will at the national level” (ΒΗC).[31]

Р България е осъдена 14 пъти за нарушаване правото на сдружаване на македонците в България.[32] От 1990 г. до 2019 г. нито едно македонско сдружение не бе регистрирано. За пръв път през тази година две македонски сдружения получиха регистрация, но същата веднага бе оспорена от прокуратурата и бе започната процедура по отнемане на тяхната регистрация. Основния мотив, макар и често прикриван в решенията е имено отричането на малцинството, обстоятелство констатирано и в пост-мониторинговия доклад за Р България от 2019 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.[33] Алтернативните мотиви – че уж сдруженията си поставят политически цели или търсене на формални слабости в документацията, прикриват истинската причина. Въпреки, че Комитета на министрите през декември 2018: „приканва властите … да избягват, колкото е възможно откази базирани на формални основания“,[34] тази практика продължи и през тази година.

 

Дружеството на репресираните македонци в България жертви от комунистическия терор

Поредния отказ на Агенцията по вписванията да регистрира сдружението бе направен на 4 декември 2018 г. на формални основания и веднага обжалван в Благоевградски окръжен съд. На 5 март 2019 г. съда потвърди отказа на Агенцията,[35] а Софийски апелативен съд потвърди решението на Благоевградския на 30 април 2019 г.

На 14. 06. 2019 Агенцията по вписванията отказа искането за регистрация на Дружеството, позовавайки се на несъответствия и „не напълно идентични“ по съдържание цели и средства заявени в Устава и в Искането за вписване, като същевременно отказва възможност тези предполагаеми несъответствия да бъдат поправени.[36]

На 18 юни отчаяни от безкрайните увъртания на властите членовете на дружеството поднасят ново искане – този път като дружество в частна, а не в обществена полза, тъй като изискванията към тези дружества не са толкова сложни като този път премахват всякакви възможности за стопанска дейност в устава си[37] – момент редовно злоупотребяван за да се отказва регистрацията (тъй като тази дейност независимо от всички промени за съдилищата и Агенцията се оказва винаги „недостатъчно ясно определена“). Последното няма да помогне на дружеството, защото в бъдеще имено липсата на стопанска дейност ще се окаже проблем за институциите.

На 20.06.2019  Агенцията по вписванията отново отказа искането за регистрация на Дружеството. В този случай претенцията е, че в устава „не се установява какъв е основния предмет на дейност за да се иска регистрация на сдружението, както и липсва определение на стопанска дейност въз основа на основната дейност. В устава липсва каквото и да е определение на конкретната основна дейност… В устава липсва и определянето на вида на дейност съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗЮЛНЦ“.[38] На практика Агенцията предявява изисквания към дружеството каквито се очакват от търговските дружества, освен това основава отказа си на неверни твърдения. Решението е обжалвано на 25 юни до Благоевградски окръжен съд.

На 5 август Благоевградския съд потвърди отказа. При това той прибавя редица особени и неясни мотиви от които става ясно, че за него е неприемливо да се създава сдружение, което си поставя за цел „сдружаването не изобщо на репресираните от комунистическия режим в България, заради изявите им по македонския въпрос, а само тези с „македонско самосъзнание и самоопределение“. Съдът намира за проблемно, че организацията си поставя за цел „защита правата и свободите на македонците в България“ и защита законните интереси на хората „с македонско самосъзнание“.  Макар и не посмял да се доизясни до край все пак става ясно, че според съда не може да се регистрира организация, която да защитава правата на хората с македонско самосъзнание, или онези на хората репресирани заради него. Подобни цели според него не съответстват на закона. Съдът премълчано тръгва от убеждението си, че македонска общност в България няма и не бива да има, за да заяви, че: „не може да се приеме, че се касае до организация, целяща съхраняване на историческата памет за репресирането на дадена общност“. Освен подобни тези съдът се позовава още на за известно време излезлия от арсенала аргумент, че уж организацията си поставяла цели като на политическа партия, нещо изцяло невярно, а и не аргументирано в решението. [39]

Решението е обжалвано пред Апелативния съд на 14 август 2019 г. В жалбата е посочено с основание, че с оспорваното решение на практика „съдът приема , че гражданите с македонско самосъзнание и самоопределение нямат права и не могат да се защитават и да участват в организации.[40]

На 24 октомври 2019 Софийски апелативен съд потвърди присъдата на Благоевградския окръжен съд. Този път той поне се е изразил ясно и откровено, че „в България не съществува македонско малцинство … ето защо, афиширането на такова малцинство чрез организация …. е насочено срещу единството на нацията, за което разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от Конституцията установява изрична забрана…“[41]

 

ОМО Илинден

На 17 май 2019 г.  ОМО „Илинден“ подава ново искане за регистрация. На 20 май Агенцията по вписванията отказва искането за регистрация позовавайки се на формални неизправности, като основния аргумент е, че е приложен списък на учредителите с личните им данни, а би трябвало да се достави такъв с заличени лични данни, както и че протокола не е подписан от председателя и протоколчика. Въпреки предписаното от закона (чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ) задължение на Агенцията да даде указания на подателите да поправят съществуващи неизправности Агенцията обявява тези норми за неприложими в случая и постановява директен отказ.[42]

На 27 май ОМО „Илинден“ подава жалба до Окръжен съд Благоевград, в която заявява че отказа „е незаконосъобразен, тъй като не са налице посочените нередовности, дори и нищожен, тъй като е напълно неразбираем и посочените нередовности от длъжностното лице по регистрацията не са посочени като такива в нито един нормативен акт на Р България“. Организацията е внесла искания от закона документ с заличени данни, докато онези за които Агенцията настоява, че е трябвало също да са с заличени данни не са предвидени в закона и няма такава законова практика. Протокола е подписан от всички учредители (както е предвидено от Закона), докато не съществува нормативно изискване да бъде подписван само от председателстващия и от протоколчика както настоява Агенцията.[43]

На 3 юни 2019 г. окръжен съд Благоевград отхвърля жалбата на ОМО „Илинден“ и потвърждава решението на Агенцията позовавайки се на това, че не е представен документ с заличени лични данни на учредителите. Съда допълва обаче още едно основание за отказ от регистрация а имено своето твърдение, че целите на сдружението не са в съответствие с предвидените в закона (чл. 38 от ЗЮЛНЦ) цели касаещи развитието на гражданското общество и участие, утвърждаване на духовните ценности, образованието, науката, културата, защита на човешките права и други. [44] Имайки предвид, че организацията си поставя за цел защита на човешките и малцинствени права на македонците и изучаване на македонски език в образованието, запазването  и развитието на македонската култура, цитираното твърдение на съда е не само фактически невярно, но показва че за съда македонските културни и духовни ценности заедно с правата на българските граждани с македонско самосъзнание не са необходими ценности в едно гражданско общество, не са ценности сами по себе си и не са цели, които една организация има право да си поставя.

На 25 юни ОМО „Илинден“ внася жалба до Софийски апелативен съд срещу решението на Окръжен съд Благоевград.

На 1 август Софийски апелативен съд намира, че Агенцията не е изпълнила задълженията си предвидени с закона и не е дала указания за отстраняване на нередовността, а Окръжния съд е неглижирал този факт и е „постановил незаконосъобразен акт“. Воден от това съда отменя решението на Окръжния съд и дава указания на Агенцията по вписванията да се произнесе отново като изпълни процедурата по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ (да укаже на заявителите необходимите поправки). Същевременно отказва да се произнася по другите доказателства.[45]

Агенцията дава нови указания, които публикува на сайта си на 6 август, а също така и изпраща до адреса на организацията. Указанията обаче са изпратени на погрешен номер макар и на същата улица и не са връчени на председателя на организацията а на случайно лице. Като резултат организацията научава за указанията когато срока даден от Агенцията вече е изтекъл, обстоятелство, което Агенцията използва за да постанови нов отказ на 9 август 2019 г. [46]

Организацията подава жалба срещу това решение на Агенцията в Окръжен съд Благоевград, който на 27 ноември отменя решението на Агенцията и я задължава да се произнесе отново като спази решението на Софийския апелативен съд.[47]

На 3 декември 2019 г. Агенцията постановява нов отказ по същото дело като се оправдава с техническа невъзможност това да бъде направено, тъй като вече веднъж е постъпено според указанията на съда по този случай. Агенцията допълва, че „дори и да се дадат повторно същите указания на заявителя“ поради смъртта на член на управителния съвет на ОМО „Илинден“ Йордан Костадинов на 23.08.2019 е невъзможно да се извърши регистрация със съответните документи, а трябва да се направи нова регистрация.[48]

 

Гражданско сдружение за защита правата на човека и развитие на гр. Разлог

На 4 ноември 2019 г. Агенцията по вписванията отказа на още една македонска организация Гражданско сдружение за защита правата на човека и развитие на гр. Разлог на формални основания.[49] Отказа не е обжалван.

 

Процедура за забрана на Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права и Антични македонци

Регистрирани съответно на 30 август и 30 септември 2019 г. регистрацията на двете организации бе атакувана от държавните институции в началото на ноември 2019 г. Сигнала е внесен от вицепремиера Каракачанов чрез Държавна агенция национална сигурност до главния прокурор Цацаров „относно: регистрирани юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в полза на „македонско малцинство“ в Република България“, което представлявало опасност за единството на нацията. На 7 ноември благоевградска окръжна прокуратура започва разследване базирайки се на писмо на заместник на главния прокурор и информация от Държавна агенция национална сигурност. Разследването си поставя за цел да изясни «какви са истинските цели на сдружението», като на 11 ноември вече прокуратурата внася искане до съда за забрана на организациите. Използвана е следната аргументация: «Видно … е, че така формулирани, целите на Сдружението и средствата за тяхното постигане, недвусмислено сочат, че учредителите приемат, не само съществуването на македонско етническо малцинство в България, но и че правата и свободите на това малцинство са накърнени, поради което и се налага тяхна защита. Имайки предвид това, че в България не съществува македонско етническо малцинство (в този смисъл решение № 1от 29.02.2000 г. на КС на РБ по конст. д. № 3/1999 г.),  учредяване на сдружението с нестопанска цел с основна задача …. защита на правата на македонците … е насочено срещу единството на нацията, поради което то съществува в нарушение на чл. 44, ал. 2 от Конституцията на Р България.“[50] Своята позиция прокуратурата обосновава с необвързващото и неекспертно  мнение изказано от Конституционния съд на Р България в Решение № 1 от 29 февруари 2000 г., по дело № 3 от 1999, с което бе забранена партията ОМО „Илинден“-ПИРИН, решение за което България бе осъдена в ЕСПЧ. Освен това прокуратурата окачествява сдружението като «антибългарско» само на база на това, че е учредено то хора с македонско самосъзнание, които смятат, че съществува македонско малцинство.

До края на 2019 г. Съдът не се е произнесъл по тези искания.

***

Държавната политика по въпроса за регистрация на македонските организации продължава да бъде: затваряне на мониторинга на Страсбург, без да се даде регистрация на македонските организации.  Зад проблема с нарушаване правото на сдружаване на македонците се крие много по-големият проблем на отричане съществуването на малцинството и стремежът то да бъде асимилирано. Държавата не желае да допусне македонците в обществения и политическия живот на страната. Очевидно е, че тази дискриминация намира подкрепа сред голяма част от елита, опозиция няма, а гласовете на разума са редки.[51]

 

СЛОВО НА ОМРАЗА

расистко нетолерантно слово на омраза в политическия дискурс насочено … срещу македонците продължава да бъде сериозен проблем в България“ (Докладна ПАСЕ 2019)

 за всички е ясно, че македонската нация бе изкуствено създадена на антибългарска основа. (национален ежедневник 24 часа)[52]

 

Един от начините, по които македонското малцинство и нация се стигматизират и отричат е като се подменят понятията – вместо македонско самоопределение – македонизъм, определян като „антибългарска идеология“; за хората с македонско самосъзнание – „македонисти“, вместо македонци и съответно техните организации, цели, действия като „македонистки“ вместо македонски. Ако някъде се използват понятия като македонци или македонска нация те задължително се поставят в кавички и се иронизират.[53]

Връзката между отричането и словото на омраза е видно и в цитираното изказване на българския вицепремиер от 28 септември 2019, където освен отричане на каквато и да е македонска идентичност деградирайки я до насилствено създадена чрез фалшификация и „промиване на мозъци“, същия я определя и като „догмите, измислени в Съветския съюз.“ [54]

Бившия председател на Народното събрание и посланик в Македония Александър Йорданов, направо заявява, че „Големият проблем в Северна Македония е самият македонизъм. Там има постоянна антибългарска доктрина. Там ги учат да избягват българите, за да могат да се индетифицират".[55]

Ангел Димитров председател на българската част от установената с договора за добросъседство обща експертна комисия между България и Македония (комисия чрез която Р България прояви неприкрити стремеж да наложи на Македония да приеме доктрините на българския национализъм и на практика да отрече съществуването на македонската нация, история и култура заплашвайки да постави вето на македонския напредък в евроинтеграцията)  е на същата линия, като дори заяви, че става дума за „общество, в което вече четири поколения са моделирани по един начин, който за нас е неприемлив“,[56] на практика визирайки македонското национално самосъзнание.

В излязлата през 2019  книга на научния работник Цочо Билярски на същата теза е придадена и „научна“ форма. Тя е озаглавена Македонизмът - Сръбско-руският заговор срещу българите и е рекламирана като „документален разказ за възникването и налагането на македонизма като държавна антибългарска идеология“ наложена „с кръв и жестокости“ като се говори за „антибългарската пропаганда на македонизма“.[57]

Подобни дефиниции на „македонизма“ като антибългарско явление се откриват и в медиите: „Смисълът на македонизма е откъсването на Македония, колкото може повече от България.“[58]

Свидетели сме на рядък феномен, в който самото самоопределение на една нация се третира като неприемлива неприятелска идеология от лидерите на друга нация. Съгласно този светоглед македонската нация и самосъзнание нямат право на съществуване, а още по-малко имат право да наричат езика, културата и историята си свои. От тук става ясно и защо малцинството е третирано по толкова враждебен начин, като опасно за българската нация: „Македонско малцинство у нас? Може да наруши целостта на нацията“.[59]

Словото на омразата се инициира от най-високо правителствено равнище. Вице-премиерът Каракачанов си позволи да нарече македонското малцинство в България „марсианци“.[60] Същото лесно прелива в медиите, които се изразяват изключително отрицателно спрямо македонците тяхното самоопределение и всяко тяхно действия или изказване: На 6 ноември в Blitz.bg излезе провокативен материал: „Страшен скандал в Пиринско: Родоотстъпници наричат България „Варвария“, бивш военен се пише за македонец!“ Освен родоотстъпници, македонските активисти са наречени тук още „българи, които се определят като „македонци“.[61] Те са същества, които изпълзяват от своите „миши дупки“ съгласно заглавието на друга статия: „Нови омовци[62] се показаха от мишите си дупки!“, в който очаквано македонци е навсякъде в кавички, а отказа на съда да регистрира тяхно сдружение се одобрява.[63]

Словото на омразата срещу македонците е станало част от популярната българска култура. Създадени са цели рубрики с вицове за македонци, осмиващи македонците, тяхното самоопределение и етническа принадлежност.[64]

Словото на омраза често срещано в медиите, лесно се прехвърля и е още по-масово в интернет. Тук ще преведем само един от безбройните примери: в материал под заглавие: „Цинични македонисти се издадоха че мразят Гоце Делчев, понеже е български герой“ от автор shtaparov публикуван на19 юни 2019, намираме следните обяснение за това кои са и не са македонците: „Македонистите най-често не са "македонци", а се правят на такива по служебни причини. Те си изкарват заплатата с това, понеже чужди служби поръчват тяхната Българофобия. Най-злобните македонисти не са и няма как да са истински "македонци" (Българи)- чуждите служби са разбрали, че никой Българин не може да продава родината си безкрайно та колко и да му плащат.“[65]

Македонците, които се осмеляват да изказват открито свои позиции по социалните медии са редовен обект на обиди, атаки и заплахи.

Редовните нападки и подигравки с македонците по телевизията се отразяват на хората с македонско самосъзнание, като карат една част от тях да крият своето самосъзнание и идентитет, а онези които публично са се самоопределили за такива са обект на редовни атаки за това във всекидневния си живот от „приятелски“ закачки и подигравки вдъхновени от публикации в медиите, до директни нападки. Те са станали толкова обичайни, че македонските активисти дори не ги смятат и съобщават като нещо особено.  По този начин свободното и несанкционирано слово на омраза се пренася сред хората и трови ежедневието им. Като илюстрация на 26 ноември 2019 г. на заседание на всички спортни дейци в община Сандански организирано по инициатива на кмета Атанас Стоянов на тема „Развитие на спорта“ присъства и дългогодишния треньор по джудо Кирил Тилев. Тук той се сблъсква с особен вид забележки от друг от треньорите (Николай Вакареев): „ти какво правиш тук, не си за тук, ОМО „Илинден“ не може да присъства, кмета е от ВМРО – БНД, няма да те допусне, македонци няма“. На тези, които са особено активни в македонските организации им се случва да получават „добронамерени“ съвети  да си траят да не казват, че са македонци и да спрат да се занимават с тези въпроси за да си нямат проблеми, или пък от време на време научават че полицията е разговаряла с работодателите им за тях и е искала изгонването им.[66]

***

Словото на омраза на което са жертва македонците в България бе обект и на последния доклад на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Освен цитираното като мото на подзаглавието, в него намираме още: „расисткото и нетолерантно слово на омраза в политическия дискурс продължава да бъде сериозне проблем в България. Главни цели на словото на омраза са ромите, мюсюлманите, евреите, турците и македонците. В предишния си доклад Асамблеята призова българските власти системно и безусловно да осъдят словото на омраза срещу малцинствата, да предприемат мерки за насърчаване на толерантност и взаимно уважение и да окуражават  примерно поведение на политическите лидери. За съжаление, ние научихме ситуацията в това отношение не се е подобрила.“[67]

Същото бе осъдено в позицията на над 30 европейски правозащитни организации през декември 2020 г.: «Нарушаването на фундаментални права и случаите на слово на омразата и натиск над македонската общност в България се увеличават трайно и срещу това трябва да бъдат предприети мерки …Институциите на ЕС трябва да предприемат административни и политически действия, за да спрат тези нарушения на основни права срещу македонската общност в България и да осигурят спазването на правата им като европейски граждани, принадлежащи към етническо малцинство.“[68]

 

ОРГАНИЗИРАН ТОРМОЗ

В желанието си да забрани двете регистрирани македонски организации окръжна прокуратура Благоевград нарежда на полицията да направи разследване на двете сдружения и тяхната дейност, въпреки че те не са имали време да развият някаква дейност. Разследването е извършено с посещения по домовете на членовете, връчване на призовки за задължително явяване в полицията и даване на въпросници за попълване, действия които особено в селските райони, където населението не е свикнало на посещения на полицаи по домовете, се възприемат от населението като унизителни и хвърлящи сянка върху репутацията на посетения. Разследването е възложено на сектора за противодействие на икономическата престъпност, въпреки че никоя от организациите не е имала време за развиване на каквато и да финансова активност.

От членовете на дружеството за защита на основни човешки права на 12 ноември е поискано писмено да отговорят на три въпроса:

„1. Кой?, кога? с каква реална цел е събрал всички лица цитирани в Протокол от учредително събрание на «Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права» на 21.08.19 г.

  1. Знае ли причината, поради която поставените цели и средства залегнали в устава на сдружението касаят основно лица самоопределящи се като македонци.
  2. От учредяването на сдружението до момента извършвани ли са реално некакви действия, какви?“

От въпросите е видно, че по някаква причина властите смята, че създаването на дружеството има друга цел от заявената в устава, притеснени са от това, че целите касаят интересите на хората с македонско самосъзнание (въпреки, че закона ясно предвижда свобода в избора на целите – чл. 2 от ЗОЛНЦ), но също така и не знаят за някаква дейност на дружеството, така че акциите на властите не са предизвикани от действия на сдруженията а от техните идеи и етническото самоопределение на членовете им.

„Антични македонци“ получават своите въпроси на 4 декември и те са се увеличили до десет, като съдържанието им оставя впечатление, че със създаването на дружеството е извършено престъпление, което се разследва: кой ги е събрал, кога, къде, „С каква реална цел е учредено сдружението“ (4), „каква точно дейност ще развива“ (7), „с какви финансови средства смятат да осъществят целите на сдружението“ (8), „чрез кои програми на други чуждестранни правителства смятат да постигнат целите на сдружението?“ (9), „чрез кои сродни организации от страната и чужбина смятат, че ще имат контакти с оглед постигане целите на сдружението“ (10).

Действията на правителството срещу тези две единствени регистрирани организации на македонското малцинство предизвикаха реакцията на Civic Solidarity Platform и повече от 30 европейски правозащитни организации, които се изказаха в тяхна подкрепя: „На лице е натиск над защитници на правата на човека и е тревожно, че българското правителство не съумява да спре тези нарушения.“ [69]

Друг вид тормоз е постоянното отказване на регистрация поради формални често измислени, и обикновено дребни лесно отстраними причини, такива, за които по закон Агенцията е длъжна да укаже и даде възможност вносителя да коригира. Вместо да поиска такива поправки ако ги смята за необходими Агенцията винаги постановява окончателен отказ, като съветва потърпевшите да започнат цялата процедура от нула: ново учредяване, нов устав, нова молба за регистрация. В тази тактика на „изтощаване“ Агенцията генерално има подкрепата на съда. Всяко внасяне на нови документи изисква средства за държавна такса, адвокат, както и пътни и други разходи, така че всяко ново учредяване и внасяне струва на учредителите над 450 лева (ок. 250 евро), което е малко под една минимална заплата в страната (560 лева през 2019). Разходите сериозно нарастват, когато отказа трябва да се обжалва в Окръжен и Апелативен съд. Многократните връщания за дреболии или дори по измислени причини не само създават много работа, главоболия и загуба на време за македонските активисти, но и реално ги изтощават финансово, което очевидно е и една от целите на прилаганата стратегия.[70]

През тази година завърши случая с тормоза на работното място, на който бе подложен Кирил Тилев (виж докладите от 2017 и 2018 г.). Присъдена му е сума, която не може да покрие разходите на Тилев по водените дела. На 27 март 2019 г. Окръжен съд Благоевград частично оневини извършителя на тормоза и намали наказанието му от 2500 на 1500 лева.[71] По-късно по настояване на съда и в следствие на финансова невъзможност на Кирил Тилев да продължи да се бори е постигнато споразумение. Делото е илюстративно за отношението на съда към македонците - стреми се да ги обезкуражи и да защити обиждащите ги, като отказва да обърне внимание, че се касае за обиди или дискриминации на етническа основа.

 

ВЛАСТИТЕ ОТКАЗВАТ ДИАЛОГ

Диалогът между българските власти и организациите на македонското малцинство е редовна препоръка в докладите на международни организации и институции.[72] За съжаление и тази година властите не предприеха нито една инициатива за да изпълнят препоръките в докладите на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Комисаря по правата на човека, Европейската комисия за борба срещу расизма и нетолерантността и Консултативния комитет по прилагане на Рамковата конвенция за националните малцинства за започване на диалог с малцинството. Обратно, на множеството писмени молби от македонски организации за срещи и разговори с български институции като президент, премиер, парламент, министър на образованието, комисията срещу дискриминацията, Комисията за малцинствените въпроси и др. никакъв отговор не бе получен.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ПРЕПОРЪКИ

При съществуващото положение в страната не изглежда вероятно, че положението на македонците в България може да се подобри без сериозна външна намеса и особено на европейските институции. Проблема е много стар и сериозен и се нуждае от спешни мерки.[73] Отричането и дискриминацията на македонското малцинство се явява последната тоталитарна политика в Европейския съюз.

За да започнат да се решават съществуващите проблеми с македонското малцинство в България, трябва да се направят следните промени в България:

  1. Да се оттеглят решението на Конституционния съд от 29 февруари 2000 г. и декларацията на българския парламент от 6 март 1990 г., които официално постулират, че в България няма оформен македонски етнос, както и позицията на правителството и декларацията на парламента от 9 ноември 2019 г. Същите служат като идеологическа и правна основа на дискриминацията. Правителството официално да декларира, че македонското малцинство повече няма да бъде отричано, нито дискриминирано и че неговите права ще бъдат защитени.
  2. Държавата официално да признае съществуването на национални малцинства в България и понятието „национални малцинства“ да бъде внесено в Конституцията. Да се направят необходимите законови промени, за да не може принципът на единство на нацията да се използва за отричане на самото съществуване на национални малцинства и техните права.
  3. Да се промени Законът за регистрация на неправителствените организации, като в него се внесат членове, които да направят невъзможно самоопределението на малцинствата да се тълкува като антиконституционно, антидържавно, застрашаващо териториалната цялост и основание за отказване на регистрация.
  4. Да се вземат мерки, за да не може конституционната забрана за регистрация на организации на етническа основа да се тълкува и използва срещу правото на малцинствата да създават организации.
  5. В преброяването да се внесе отделна графа „македонец“ и при неговото провеждане да се оповести публично и официално, че всеки, който се чувства македонец, може свободно да се самоопредели като такъв.
  6. Да започне активен диалог между държавата и представители на македонското малцинство за решаване на съществуващите проблеми. Македонските организации да се регистрират и македонски представител да влезе в Комисията за малцинствата.
  7. Да се вземат мерки за промовиране на толерантност по отношение на македонското малцинство и защита на същото от слово на омраза и институционална дискриминация.
  8. Изучаването на македонски литературен език, култура и история да влезе в образователните програми за децата от македонското малцинство и в държавните университети. Същевременно трябва основните образователни програми да се модифицират така, че да не изключват македонската нация, малцинство и техните история, култура и език (нещо, което не е ново и в миналото е било правено в България, а след това изоставено).

 

автор: Правозащитен комитет Толерантност,

с подкрепата на:

 ОМО Илинден-ПИРИН, Дружеството на репресираните македонци в България жертви на комунистическия терор, ОМО Илинден, Народна воля и Македонски глас

 

 

[1] PACE: Post-monitoring dialogue with Bulgaria, Explanatory memorandum by Mr Frank Schwabe and Mr Zsolt Németh, co-rapporteurs, http://assembly.coe.int/nw/xml/XRef/Xref-XML2HTML-en.asp?fileid=27711&lang=en, 160. “There is no Macedonian language or history in schools.”

[2] Няма нито една политически или обществено значима личност в страната, която явно да декларира македонско самосъзнание, което показва или че такива не могат да се издигнат до такъв статут, или че са принудени да прикриват своето самоопределение поради страх от негативни последици.

[3]  Explanatory memorandum …, http://assembly.coe.int/nw/xml/XRef/Xref-XML2HTML-en.asp?fileid=27711&lang=en, 160, изпозлвано на 12 март 2020.

[4] Тук би трябвало да сложим Български хелзинкски комитет и хората около редакцията на „Маргиналия“.

[5] http://assembly.coe.int/nw/xml/XRef/Xref-XML2HTML-en.asp?fileid=27711&lang=en  изпозлвано на 4 март 2020

[6] 1355th meeting, 23-25 September 2019 (DH), Human rights, H46-5 United Macedonian Organisation Ilinden and Others group v. Bulgaria (Application No. 59491/00), https://search.coe.int/cm/pages/result_details.aspx?objectid=0900001680972d09

използвано на 11 март 2019.

[7] http://www.bghelsinki.org/bg/novini/bg/single/20191216_statement_Macedonian_minority/, https://www.civicsolidarity.org/article/1639/respect-and-recognition-macedonian-minority-bulgaria-strong-condemnation-announcements, използвани на 12 март 20120 г.

[8] Observations of the Bulgarian Helsinki Committee on the execution of the group of judgments “Umo Ilinden and others v. Bulgaria” 11 July 2019 до Секретариатот на Комитетот на министрите.

[9] Частта от доклада на ПАСЕ касаеща македонското малцинство бе премълчана от властите и посрещната гневно в медиите: Маргарита Колева, ПАСЕ видя македонско малцинство в България

Начало ПАСЕ видя македонско малцинство в България, Dnews.bg, 26.09.2019 , https://dnews.bg/pase-vida-makedonsko-malcinstvo-v-balgaria.html, ползвано на 12 март 2020.

[10] Каракачанов: Нямаме проблем с македонско малцинство,  https://fakti.bg/world/398601-karakachanov-namame-problem-s-makedonsko-malcinstvo

[11] Красимир Каракачанов: България не трябва да казва „да“ за започване на преговори на Македония за ЕС на този етап, http://www.vmro.bg/%https://www.vesti.bg/bulgaria/karakachanov-ostro-za-makedoniia-sled-izkazvane-na-pendarovski-6100202 ; ползвано на 12 март 2020 г.

[12] Декларация на Четиридесет и четвъртото Народно събрание на Република България във връзка с разширяването на Европейския съюз и Процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония и Република Албания

https://parliament.bg/bg/declaration/ID/157188 ползвано на 3 март 2020

[13] Вицепремиерът Екатерина Захариева: България ще се съгласи за фактическото присъединяване на Република Северна Македония само когато е изпълнила всички критерии по преговорните глави, 9 Октомври 2019, http://www.focus-news.net/news/2019/10/09/2706588/vitsepremierat-ekaterina-zaharieva-balgariya-shte-se-saglasi-za-fakticheskoto-prisaedinyavane-na-republika-severna-makedoniya-samo-kogato-e-izpalnila-vsichki-kriterii-po-pregovornite-glavi.html, ползвано на 12 март 2020 г.

[14] PACE: Post-monitoring dialogue with Bulgaria http://assembly.coe.int/nw/xml/XRef/Xref-XML2HTML-en.asp?fileid=27711&lang=en, Draft resolution,18.2.4; http://assembly.coe.int/nw/xml/XRef/Xref-XML2HTML-en.asp?fileid=27711&lang=en, 160. “Macedonian minority, … is not recognised by the Bulgarian authorities …. As a result, there is no Macedonian representative on the Commission for Minorities. Macedonians are not included in any programmes concerning ethnic communities and do not receive any type of assistance from the State for the conservation and development of their culture and identity. There is no Macedonian language or history in schools. No Macedonian organisation or party has been registered.”

[15] Решение № 2333 от 24 октомври 2019 на Софийски апелативен съд, председател Людмила Цолова.

[16] Искова молба на Окръжна прокуратура Благоевград, вх. № СП – 3887/2019 от 21.11.2019, подписано от прокурор Б. Гълъбова.

[17] Текс на сигнала публикуван в: Копирано от standartnews.com

https://www.standartnews.com/balgariya-politika/npo-ta-se-probvat-za-makedonsko-maltsinstvo-u-nas-407124.html използвано на 16 март 2020.

[18] Николай Минков, Каракачанов със сигнал до Цацаров за опити за създаване на македонско малцинство, https://news.bnt.bg/bg/a/karakachanov-ss-signal-do-tsatsarov-za-opiti-za-szdavane-na-makedonsko-maltsinstvo използвано на 16 март 2020.

[19] Explanatory memorandum …, http://assembly.coe.int/nw/xml/XRef/Xref-XML2HTML-en.asp?fileid=27711&lang=en, 160. “Macedonian minority, … is not recognised by the Bulgarian authorities …. As a result …No Macedonian organisation or party has been registered“.

[20] Доц. Димитър Тюлеков, ЮЗУ: Официалните власти в Северна Македония проявяват двоен морал и са тези, в които се среща подкрепа за организирано македонско малцинство у нас, 19 Ноември 2019, http://www.focus-news.net/news/2019/11/19/2721148/dots-dimitar-tyulekov-yuzu-ofitsialnite-vlasti-v-severna-makedoniya-proyavyavat-dvoen-moral-i-sa-tezi-v-koito-se-sreshta-podkrepa-za-organizirano-makedonsko-maltsinstvo-u-nas.html, ползвано на 12 март 2020 г.

[21] Цоня Събчева, Доц. Димитър Tюлеков, ЮЗУ: Колкото повече България се отнася със снизхождение към македонския въпрос, толкова повече той ще се появява, 19 Ноември 2019, http://www.focus-news.net/news/2019/11/19/2721142/dots-dimitar-tyulekov-yuzu-kolkoto-poveche-balgariya-se-otnasya-sas-snizhozhdenie-kam-makedonskiya-vapros-tolkova-poveche-toy-shte-se-poyavyava.html ползвано на 12 март 2020 г.

[22] http://www.focus-news.net/news/2019/11/19/2721148/dots-dimitar-tyulekov-yuzu-ofitsialnite-vlasti-v-severna-makedoniya-proyavyavat-dvoen-moral-i-sa-tezi-v-koito-se-sreshta-podkrepa-za-organizirano-makedonsko-maltsinstvo-u-nas.html, ползвано на 12 март 2020 г.

[23] „Македонско малцинство у нас? Може да наруши целостта на нацията“ https://www.dnes.bg/obshtestvo/2019/11/19/makedonsko-malcinstvo-u-nas-moje-da-narushi-celostta-na-naciiata.430177 изпозлвано на 12 март 2020.

[24] Тони Маскръчка, „Как чиновници признаха македонското малцинство в България“, 24 часа, 21 ноевмри 2019, https://www.24chasa.bg/novini/article/7896599, позлвано на 12 март 2020

[25] https://www.gov.bg/bg/prestsentar/novini/ramkova-pozitsia позлвано на 3 март 2020

[26] БАН с остра реакция срещу "Харта за македонския език", 11.12.19, https://news.bnt.bg/bg/a/ban-s-ostra-reaktsiya-sreshchu-kharta-za-makedonskiya-ezik, позлвано на 12 март 2020

[27] Каракачанов: Нямаме проблем с македонско малцинство,  https://fakti.bg/world/398601-karakachanov-namame-problem-s-makedonsko-malcinstvo

[28] Цоня Събчева, Доц. Ана Кочева, лингвист: Българската страна няма претенции към наименованието на езика в Северна Македония, 17 Декември 2019, http://www.focus-news.net/news/2019/12/17/2730477/dots-ana-kocheva-lingvist-balgarskata-strana-nyama-pretentsii-kam-naimenovanieto-na-ezika-v-severna-makedoniya.html ползвано на 12 март 2020

[29] Декларация По Рамковата Позиция На Българското Правителство За Македония, https://priorities.bg/deklaracija-po-ramkovata-pozicija-na-balgarskoto-pravitelstvo-za-makedonija-otvorena-e-za-podpisi-kakto-ot-balgari-taka-i-ot-makedonci-pishete-dolu-dve-imena-i-profesija/, ползвано на 13 март 2020 г.

[30] https://www.civicsolidarity.org/article/1639/respect-and-recognition-macedonian-minority-bulgaria-strong-condemnation-announcements; http://www.bghelsinki.org/bg/novini/bg/single/20191216_statement_Macedonian_minority/, ползвани на 12 март 2020 г.

[31] Observations of the Bulgarian Helsinki Committee on the execution of the group of judgments “Umo Ilinden and others v. Bulgaria” 11 July 2019 до Секретариатот на Комитетот на министрите, 10

[32] „Проблемът“ ОМО „Илинден“, 19 януари, 2018, svmargaritova, http://www.pravanachoveka.com/problemat-omo-ilinden/4609/, ползвано на 19 март 2019. Последното до момента е делото на Kiril Ivanov v. Bulgaria (Application no. 17599/07);Yordan Ivanov and Others v. Bulgaria (Application no. 70502/13); United Macedonian Organisation Ilinden and Others v. Bulgaria (No. 3), (Application no. 29496/16)

[33] Explanatory memorandum …, http://assembly.coe.int/nw/xml/XRef/Xref-XML2HTML-en.asp?fileid=27711&lang=en, 160. “Macedonian minority, … is not recognised by the Bulgarian authorities …. As a result …No Macedonian organisation or party has been registered“.

[34] 1331st meeting, 4-6 December 2018 (DH), H46-7 United Macedonian Organisation Ilinden and Others group v. Bulgaria (Application No. 59491/00).

[35] Решение № 1083/05.03.2019, Благоевградски окръжен съд, съдия Лилия Масева

[36] Отказ № 20190612091306 / 14.06.2019

[37] Observations of the Bulgarian Helsinki Committee on the execution of the group of judgments “Umo Ilinden and others v. Bulgaria” 11 July 2019 до Секретариатот на Комитетот на министрите, p. 9

[38] Отказ № 20190618120551 / 20.06.2019 г. Виж и критиката на тези мотиви на Агенцията в Observations of the Bulgarian Helsinki Committee on the execution of the group of judgments “Umo Ilinden and others v. Bulgaria” 11 July 2019 до Секретариатот на Комитетот на министрите, с. 9

[39] Решение № 3522/05.08.2019 г. на Благоевградски окръжен съд, съдия Петър Узунов.

[40] Възивна жалба на Стоян Василев до Софийски Апелативен съд, 14 август 2019 г.

[41] Решение № 2333 от 24 октомври 2019 на Софийски апелативен съд, председател Людмила Цолова.

[42] Решение №20190517112503 от 17.05.2019 г.

[43] Жалба на ОМО „Илинден“ до Окръжен съд Благоевград от 27 май 2019 г., подписана от Председателя Димитър Парасков.

[44] Решение на Благоевградски окръжен съд № 2474 от 03.06.2019 по дело № 80/2019.

[45] САС Решение № 1999 от 01.08.2019, председател Иван Иванов

[46] Отказ № 20190805132535 – 2/09.08.2019

[47] Решение № 5138 от 27.11.2019 г. на Окръжен съд Благоевград

[48] Отказ № 20191129151757 от 03.12.2019

[49] Отказ № № 20191104141649/05.11.2019г.

[50] Искова молба на Окръжна прокуратура Благоевград, вх. № СП – 3887/2019 от 21.11.2019, подписано от прокурор Б. Гълъбова.

[51] Сред тях заслужава да се посочи „проблемът“ ОМО „Илинден“, от svmargaritova, https://www.pravanachoveka.com/problemat-omo-ilinden/4609/, ползвано на 5 април 2019.

[52] Тони Маскръчка, „Как чиновници признаха македонското малцинство в България“, 24 часа, 21 ноевмри 2019, https://www.24chasa.bg/novini/article/7896599, позлвано на 12 март 2020

[53] Тони Маскръчка, Поредно македонистко сдружение ОМО „Илинден“ – поиска регистрация, 24 часа, 27 ноевмри 2019, https://www.24chasa.bg/novini/article/7918104

[54] Красимир Каракачанов: България не трябва да казва „да“ за започване на преговори на Македония за ЕС на този етап, http://www.vmro.bg/%https://www.vesti.bg/bulgaria/karakachanov-ostro-za-makedoniia-sled-izkazvane-na-pendarovski-6100202 ; ползвано на 12 март 2020 г.

[55] https://blitz.bg/politika/aleksandr-yordanov-golemiyat-problem-v-severna-makedoniya-e-samiyat-makedonizm_news681161.html използвано на 13 март 2020.

[56] Проф. Ангел Димитров Ангел Димитров: Зелената светлина за НАТО втвърди позициите на македонските историци, публикувано на 05.10.19 в 10:58 https://www.bnr.bg/post/101174684/prof-angel-dimitrov-zelenata-svetlina-za-nato-vtvardi-poziciite-na-makedonskite-istorici

[57] http://knigabg.com/index.php?page=book&id=52824 позлвано на 13 март 2020.

[58] Светослав Терзиев, България сама се подхлъзва на динената кора на македонизма, Сега бг, 11 Окт. 2019, https://www.segabg.com/node/96639

[59] https://www.dnes.bg/obshtestvo/2019/11/19/makedonsko-malcinstvo-u-nas-moje-da-narushi-celostta-na-naciiata.430177

[60] Каракачанов: Нямаме проблем с македонско малцинство,  https://fakti.bg/world/398601-karakachanov-namame-problem-s-makedonsko-malcinstvo

[61] https://blitz.bg/obshtestvo/strashen-skandal-v-pirinsko-rodootstpnitsi-narichat-blgariya-varvariya-bivsh-voenen-se-pishe-za-makedonets-video_news707757.html Материалът е публикуван на 6 ноември 2019, а използван на 13 март 2020.

[62] Български термин изпозлван за макеоднски активисти изведен от абревиатурата ОМО – обединена македонска организация, което се среща в различни организации в България.

[63] Мартин Иванов, Топ преса, 3 септември, 2019, http://toppresa.bg/182196/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D1%86%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D0%B4%D1%83 позлвано на 13 март 2020.

[64] Вицовеете са изключително много и са от типа: „Какво ще стане ако македонец се изкъпе – чист българин“; „Защо не можете да играете шах с македонците – защото ще ви откраднат царя“.

[65] http://shtaparov.blog.bg/politika/2019/06/16/cinichni-makedonisti-se-izdadoha-che-mraziat-goce-delchev-po.1661797 ползвано на 13 март 2020.

[66] Заявление на Кирил Тилев от 10.05.2019, с. 2, 4.

[67] Explanatory memorandum, 3.4. Media, 155, http://assembly.coe.int/nw/xml/XRef/Xref-XML2HTML-en.asp?fileid=27711&lang=en, изпозлвано на 13 март 2020

[68] http://www.bghelsinki.org/bg/novini/bg/single/20191216_statement_Macedonian_minority/; https://www.civicsolidarity.org/article/1639/respect-and-recognition-macedonian-minority-bulgaria-strong-condemnation-announcements

[69] http://www.bghelsinki.org/bg/novini/bg/single/20191216_statement_Macedonian_minority/; https://www.civicsolidarity.org/article/1639/respect-and-recognition-macedonian-minority-bulgaria-strong-condemnation-announcements

[70] Средно едно дружество след като три пъти в върнато от агенцията по вписванията, обжалвало е в окръжния и апелативния съд вече е разход над 700 евра включвайки таксите, адвокатските услуги, пътувания на председателя и т.н.

[71] Решение № 2955 от 27.03. 2019 на съдия Красимир Аршинков

[72] Сравни докладите на Аdvisory Committee on the Fframework Convention for the Pprotection of National Minorities, независими наблюдатели на ООН, ECRI, комисаря по правата на човека за РБългария през последните 15 години.

[73] За същата препоръка виж: https://www.civicsolidarity.org/article/1639/respect-and-recognition-macedonian-minority-bulgaria-strong-condemnation-announcements, позлвано на 16 март 2020 г.

Back to previous page Back to top
Main About Us News Activities Documents Photo Gallery Media Contact Links
� 1999-2021 OMO "Ilinden" - PIRIN, All Rights Reserved.