ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПРАВАТА НА МАКЕДОНЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ 2015 Г.

15 март, 2016

Read this page in English
Macedonians in Bulgaria Protest Увод
Основните проблеми на македонското малцинство в България остават непроменени и тази година. А имено:
• неговото отричане;
• недаване на правата, предвидени в Рамковата конвенция за защита на националните малцинства;
• отказ на властите да водят диалог с представителите на малцинството;
• отказ да регистрират македонски организации;
• словото на омраза и
• дискриминация на етническа основа.

Единствените положителни новости, които биха могли да се посочат тази година са осъществените за пръв път контакти на една македонска организация с две институции и получено уверение за промяна на закона за регистриране на НПО, което евентуално би могло при добра воля да вдигне институционалната блокада пред регистрирането на македонски организации в България. Всичко това обаче остава на ниво надежди и реално все още нямаме диалог, нито пък регистрирани организации (виж по-долу).

Отричане на македонското малцинство, нация и идентичност
Тази година не са забелязани официални декларации на държавни институции в посока отричането на македонското малцинство. Това за съжаление не показва наличие на промяна в официалните позиции на държавата. Факт е, че не е направено нито едно заявление в посока на признаване на македонското малцинство или дори намек за спиране на отричането. Имайки предвид, че реално всички официални държавни органи (съдът на всички нива, правителство, парламент, президент) са отричали официално и нееднократно съществуването на македонското малцинство от 1963 г. до днес (последното официално изявление е от миналата 2014 г.), а нямаме нито едно изявление в обратна насока, не можем да говорим за някаква реална промяна. Това мълчание се дължи на политическата неактуалност на темата с македонското малцинство през годината, и на обстоятелството, че като последица от практиката подобни изявления да се представят пред международния фактор, предизвиквайки външен натиск за премахване на дискриминацията – институциите са станали по-внимателни в изказванията си. Дискриминацията продължава непроменена, като институциите предпочитат да изтъкват други „по-приемливи“ мотиви. Резултата обаче остава непроменен – и тази година нямаме признаване на малцинството и тази година нямаме регистрирана македонска организация.
Демонстрация на продължаващата официална политика на отричане на македонското малцинство е и застоят в преговорите за подписване на договорът за добросъседство с Македония, в който България настоява Македония да се откаже от защитата на правата на хората с македонско самосъзнание. Въпреки съпротивата на македонската страна и застоя в преговорите българската страна не се отказва от това антидемократично искане и го превръща в условие за добросъседството и българското не-пречене за евроинтеграцията на Македония. Начинът по който е описвано македонското малцинство в преговорите също така представлява свидетелство за неговото отричане. Симптом за продължаване на същата политика на отричане на самата македонска нация са и промените в закона за българското гражданство направени с нескриваната цел да се дава българско гражданство на македонските граждани, като последните бъдат третирани по автоматизъм като българи. Един от идеолозите на тези промени Божидар Димитров съвсем директно заявява, че целта е Македония да остане извън Евросъюза, но македонците да бъдат интегрирани в него под условие да се декларират като българи и така всеки македонец, който не е съгласен да се самоопредели като българин да остане извън Европа с всичките произтичащи от това негативи.
И тази година в Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет продължава да няма представител на македонското малцинство. В нито един случай на публично отричане на македонското малцинство или слово на омраза никоя институция не е реагирала нито се е само-сезирала.
По този начин българската политика спрямо македонците и Македония генерално се изразява в следното: 1. непризнаване на македонско малцинство в България и не даване на правата според рамковата конвенция. 2. Реално блокиране на евроинтеграцията на Македония. 3. Изнудване македонското правителство да се откаже да се застъпва за правата на македонците в България. 4. Улеснено даване на български гражданство на икономически затруднените македонски граждани с условия да се отрекат от своята националност и да се запишат като българи.
Извън рамките на институциите отричането на македонското малцинство и на самия индентитет продължава без промени. Отричането се върши често и в медиите и не се схваща като като слово на омраза или нещо, заслужаващо порицание, а като нормална защита на историческата истина и проява на патриотизъм. През годината това се правеше във масови медии като „24 часа“ и то от влиятелни в обществото хора като бившия шеф на парламента и посланик в Македония Александър Йорданов и бившия министър и директор на националния музей Божидар Димитров. Отрицанието бе насочено не просто към македонското малцинство (което двамата са правели многократно в миналото), но и срещу цялата македонска нация и срещу самата македонска идентичност. Същото становище е изказвано на различни нива – в медиите, в интернет, в блогове, и дори в курсови работи в образователната система.
Ярък израз на продължаващото отричане е използването на понятията „македонизъм“ и „македонисти“ за означаване на самата идея за съществуване на македонска нация и самоопределението на отделния човек като македонец, вместо „македонци, македонска нация, македонско малцинство“. Тези понятия съдържат в себе си идеята, че подобна нация и малцинство не съществуват, че представляват нещо изкуствено и че са вид (антибългарска) идеология.

Слово на омраза
Самата употреба на понятия като „македонизъм“ и „македонисти“ се извършва независимо от категоричното несъгласие на македонците с употребата на тези понятия, за тях, схващани дори като обидни и по същество се явяват не само като отрицание на нацията и малцинството, но и слово на омраза. Употребяващите ги също така влагат в тях винаги отрицателно съдържание и тълкуват „македонизма“ (т.е. македонското самоопределение) като антибългарско явление. В медиите и интернет случаите са твърде много за да могат да бъдат проследени и описани.
Характерни са опитите тази година да се използва украинската криза за да се внушава аналогия със Македония и македонците, но не в смисъл на нестабилност, а в смисъл на „изкуственост“ на двете нации и техните езици и култури. На 9 февруари излиза статия препечатана в редица интернет медии: „Украинизмът е македонизъм на квадрат“, в която се твърди, че това са изкуствени и дори анти – нации (антибългарска и антируска) и в прав текст се заявява, че „душата на тия „изми“ е омразата“. Божидар Димитров на 12.02.2015 г. пред „24 часа“ ще заяви, че „България граничи отвсякъде само със себе си…. случаят с Македония е 100% аналогия на създаването на Украйна – измислена нация, измислен език. ….“ На 14 май същия пред вестник „Земя“ ще повтори позицията си: „Украйна … също е един изкуствен продукт. Тя е руската Македония“.
В същото интервю Димитров ще заяви: „„Идеята за македонската държава и нация е изкуствен продукт от края на 19 век. …. македонистката идея е прокарана като държавна идея с цената на нечувани и перманентни репресии над българското население в Македония…. фалшивата доктрина, на която е базирана държавата – македонизмът. Тя е на 100% измислена и фалшива, а една държава не може да живее базирана на лъжа. …. Баща на македонизма е Коминтерна …“
На 25 май бившия председател на Народното събрания и български посланик в Скопие Александър Йорданов ще говори по следния начин пред „24 часа“: „родното място на доктрината на македонизма е Москва… доктрината на македонизма, която е антибългаризъм в постоянно действие… Македонизмът е идеология на разделението и това го прави сам по себе си антиевропейски.“ В същото интервю внушава, и че македонците в Македония са българи и съвсем очевидно се опитва да използва антируските настроения срещу македонците в страната.
Това генерално отрицателно отношение спрямо македонската идентичност се пренася автоматично и върху нейните носители в България.
На 12 май във вестник „Свободно Слово“, публикува материал в който афирмира мита за „насилствена македонизация“ в България през 1946 г. Целта на този напълно официализиран мит е да обясни съществуването на хора с македонско самосъзнание в България по един крайно расистки начин, а имено че те са продукт на социален експеримент, а не нещо естествено. По този начин се анулира и един от неприятните за отрицателите на македонската идентичност факти като декларирането на 187 000 граждани като македонци на единствените преброявания, на които това е могло свободно да се прави (1946 – 1956). Повтарянето на този мит насажда и отрицателно отношение към хората с македонско самосъзнание като продукт на експеримент, насилие и дори престъпление. Това личи и от начина по който се третира тази тема в други медии. В TNS излиза материал с характерното заглавие „Насилствената македонизация на Пиринска Македония- едно от най-големите престъпления в историята ни“, като културната автономия съществувала по-малко от година в Пиринска Македония е наречена „денационализация“. Същото „обяснение“ се използва и по отношение на появата на македонската нация генерално и по-специално на македонското самоопределение на територията на днешна Р Македония: „престъплението Македония", роди идеологията на македонизма и помакедончи насила българите. Понесени от крайно отрицателното отношение към „македонизма“ някои достигат до там да предричат „гибелта на македонизма“.
Не е известно някоя институция да се е сезирала по тези и подобни случаи.

Словото на омраза в образователната система.
Тази пораждаща омраза митология е превзела системата на образованието, която се явява един от главните й извори.
В учебниците по история в българското образование македонското малцинство не намерило място, а всичко македонско се представя за българско.
Това националистическо индоктриниране чрез образованието дава своите последици в работите подготвяни от учениците. Като илюстрация може да послужи курсова работа „Македонизмът – възникване и развитие“, в която това е отразено много ясно.

Отсъствие на диалог
Започването на диалог на българските власти с македонските организации е редовна препоръка в докладите на международни институции като Европейската комисия срещу расизма и дискриминацията, Аdvisory Committee on the Fframework Convention for the Pprotection of National Minorities, независимия наблюдатели на ООН, Комисаря по правата на човека.
Българските власти обаче до сега не са предприели нито един опит за установяване на подобна връзка и започване на какъвто и да е било вид на диалог.
Многобройните инициативи за започване на диалог от страна на македонските организации бяха отклонявани или оставяни без отговор. Според информацията с която разполагаме тази година са били поискани срещу със следните институции в България: Премиера Бойко Борисов, министъра на образованието – Тодор Танев, министъра на правосъдието Христо Иванов, секретариатът на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет, Комисията за Защита от Дискриминация. Поради липсата на каквито и да е реакции до сега, тази година искане за среща с президента не е отправяно. От министерството на образованието и Националния съвет по етническите въпроси не са получени никакви отговори. От кабинета на премиера е получена бележка че и това писмо е получено и прибавено към предишните искания за среща, но без да се отговори на самото искане за среща.
Изненадващо този път две от институциите отговориха положително.
Министерството на правосъдието прие да се направи среща с зам.министъра Петко Петков, а от Комисията за защита от дискриминация – с техния регионален координатор за Благоевградска област.
Срещите са били осъществени. На 19 октомври двама съпредседатели на ОМО „Илинден“ - ПИРИН са се срещнали със областния координатор на комисията за Благоевградска област. В направени разговор са констатирани следните обстоятелства:
Доколкото е известно на координатора Комисията досега не се е самосезирала по случаи на дискриминация на македонци; същия не знае случай, в който Комисията да е решила в полза на дискриминиран македонец, а в годишните доклади и препоръки на комисията проблемите с дискриминирането на македонците не са били включвани. Нашата проверка не откри нищо, което би могло да опровергае горните констатации – въпреки, че има случаи на подаване жалби пред тази комисия, нито един от тях не е решени положително (виж по-долу и в доклада за 2014 г.). При положение че съществуват осем присъди срещу Р България в Страсбург и при множеството критики и препоръки в различни международни доклади за положението на македонското малцинство, това поведение на Комисията поставя сериозни въпроси по отношение на нейната дейност и обективност. Освен това се оказва, че комисията избягва да се самосезира не само във връзка с македонското малцинство, но и по принцип, което силно затруднява борбата срещу дискриминацията в държавата.
Предадени са били множество документи и е била поискана среща с председателя на комисията, но до сега не е получен отговор по този въпрос (виж по-долу)
Срещата с зам. министър Петков е осъществена на 26 октомври 2015 г. Заместник министъра е уведомил представителите на ОМО „Илинден“ - ПИРИН, за предстоящо внасяне в парламента на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, чрез който да се улеснят регистрацията на македонските организации и така да се свали засиленото наблюдение върху Р България в Комитета на министрите. Макар да приветстват тази инициатива и промените, както и самия факт на осъществената среща, македонските представители са изказали определени опасения, а имено, че причините за отказите до сега не са в закона, а в политиката на дискриминация и че новата процедура сама по себе си няма да гарантира решаване на проблема.
Макар осъществените срещи да са нещо положително е рано да говорим за започване на диалог. Едната среща (с Комисията) е на най-ниско ниво и не е последвана от продължение нито писмено, нито като организиране на следващи срещи. Другата пък е еднократна информационна среща. При отказите на останалите институции за среща, при отсъствие на инициатива за такива от страна на самите власти, при единичността на направените и отсъствие на последици, сме принудени засега да заключим, че реален диалог между българските власти и македонците в България все още няма.

Нарушаване правото на сдружаване
И през 2015 г. нито една македонска организация не е получила регистрация. През тази година в съдилищата се намираха четири дела за регистрация. Две от тях получиха отказ, а две продължават да са без отговор.
Отказани регистрации
ОМО „Илинден“ и Правозащитен комитет „Толерантност”, които получиха откази от Благоевградския окръжен съд през 2014 г. (виж нашия доклад за 2014 г.), след едногодишно протакане получиха откази и от Софийския апелативен съд. Характерно е, че макар съдебните заседания да са били проведени отдавна - 2 декември 2014 и 8 февруари 2015 г. решенията са официализирани едва в края на 2015 г.
Новото в присъдите на Софийския апелативен съд е, че този път в решенията темата за македонското малцинство е внимателно заобиколена, макар същата да е била една от главните теми на дискусиите, както си личи от сравняване на текста на решенията с особените мнения към тях. Макар решенията да инспирирани от етнически предразсъдъци и да целят ограничаване правата на хората с македонско самосъзнание, за разлика от по-рано САС е избегнал да покаже това в решенията си. Смятаме, че това е направено целенасочено, тъй като текстовете от предишните присъди на същия съд няколкократно бяха използвани за да се илюстрира дискриминацията на етническа основа срещу македонското малцинство в България в нашите доклади. Вместо открито признание за истинските причини сега съдът си е послужил с формални забележки или с аргументи, които вече са осъдени от ЕСПЧ (виж Станков и други срещу България)
С Решение № 2272 от18.11.2015 г. съда отхвърля жалбата на ОМО „Илинден“.
Съда се е водил от намерението да не базира преценката си само на представените му документи, като не приема за действителни и достатъчни декларираните цели, задачи и средства на сдружението. През целия документ се повтаря постоянно заявлението за „действителните цели“ различни от декларираните, които съда твърди, че разкрива, като включва в преценката си и дейността на учредителите преди и извън сдружението, както и „общоизвестни неща“. Това в българските условия значи да се използва традиционното слово на омразата против македонците като фактология против регистрацията на едно македонско сдружение, тъй като „общоизвестните“ в България неща включват, че македонците в България са: предатели, родоотстъпници, агенти на чужди разузнавания, сепаратисти и антибългари. Тези действия на съда, които не се прилагат спрямо други организации са обосновани с „нуждата да се прилага закона еднакво за всички“ както и да се защитят правата на „всички без изключение гражданско-правни субекти“. Съдът реално настъпва като защитник на правата на „другите“, от опасността, представляваща за тях самото сдружение. За това програмните цели посочени в устава не са сметнати за достатъчни, а се е търсел „неговия общ смисъл и разум, при каквато преценка в пълнота следва да се търси разкриването и на действителната обща воля на учредителите, относно целите и средствата на сдружението, респективно – на неговата проектирана от учредителите му и предполагаема да бъде осъществявана след вписването му дейност“; “на претендираното от жалбоподателите тяхно право на свободно сдружаване противостои задължението на държавата, а от там… и на съда, да осигури необходимия баланс при упражняването на индивидуалните права на заявителите, с правата на останалите правни субекти и със задължението на държавата да осигурява поддържането на обществения ред, националната сигурност и сигурността на гражданите."
За да отхвърли регистрацията съда се е базирал върху следните параметри: 1. Провокативните изявления и държане на жалбоподателите спрямо държавата и хората с различни възгледи били довели до сблъсъци и като „последица действителни нарушения на обществения ред“. В действителност тези нарушения са били срещу учредителите и за това те са осъдили държавата в ЕСПЧ – (Станков и други). 2. Декларираната възможност всеки да бъде член се провъзгласява за формална и недействителна (аргумент за това е че сдружението си поставя за цел да защитава македонците, следователно в него не биха могли да членуват други). 3. Съдът намира оправдание за извършената дискриминация дори в това че България е член на ЕС и че последния е в трудно положение включително поради емигрантската криза. Воден от това съдът е намерил две причини да откаже регистрацията:
1. Сдружението може да генерира обществено напрежение поради изострената чувствителност на населението. При съществуващото международно положение една такава опасност „хипотетична, но според съда реално съществуваща“ трябва да се предотврати чрез отказ от регистрация.
2. Регистрацията би нарушила правата и законните интереси на „останалите български граждани“. Това било така защото гражданите имат право да мислят, че са граждани на европейска страна в която не се извършват дискриминациите за които претендира сдружението.
Поради тези хипотетични проблеми в бъдеще съдът смята, че това сдружение не трябва въобще да се допуска до регистрация, а не евентуални и хипотетични нарушения на по-късен етап да бъдат санкционирани, чрез отнемане на регистрацията каквато възможност предвижда закона. Нерегистрираното според съда е превантивна мярка в защита на обществения ред и правата на гражданите на България.
Съдът е заобиколил основния проблем за „македонското малцинство“ с много характерния аргумент, че поради отсъствие на дефиниция на понятието национално малцинство няма смисъл въобще да се дискутира има ли македонско такова.
Решение № 1803 от 08 11. 2015 на САС против Правозащитен комитет Толерантност.
Съдът не е намерил сериозни мотиви за извършената забрана. Съзнателно избягвайки истинския мотив – македонското малцинство (че е бил основен личи от особеното мнение) се е опитал да се обоснове с формални нарушения, но е успял да посочи само две, едното от които – недействително, а другото без правно действие. Тъй като на три от лицата са посочени освен имената, още и номер на лична карта, но без ЕГН те според съда не можели да се индивидуализират, което е директно и обективно невярно, тъй като имено чрез номера на личната карта това се постига в най-голяма степен. Освен това част от един член (23) на устава не отговарял на закона. Независимо че същата част се явява правно нищожна и не би могла да доведе до никакви правни или други последици или нарушения и въпреки, е съществуват регистрирани НПО в чиито устави се среща същия текст, все пак това е сметнато за достатъчна причина да се откаже регистрация. По отношение и на двете забележки, съдът ако е желаел е можел да поиска поправка, което не е било направено нито от първата инстанция, нито от втората, а първата инстанция така и не е видяла тези „нарушения“ на които се позовава втората. Все пак и двете инстанции се обосновават с едни и същи общи, формални и по същество неверни твърдения: „съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че целите и задачите не са очертани по начин, че да се установи обществено полезната дейност“.
Колко са спорни мотивите на съда и в двата случая личи и от това, че и двете решения са били приети с особено мнение, и това мнение, категорично отхвърля мотивите на колегите си и подържа, че сдруженията изпълняват всички условия и следва да бъдат регистрирани, а отказът е сметнат за неоправдан, непропорционален и ненужен в едно демократично общество.
Протакане
Други две организации - „Македонски клуб за етническа толерантност и запазване на македонския фолклор, традиции и обичаи“ и „Македон Суринград – сдружение за запазване и изучаване на културно - историческото наследство“, които са внесли молби за регистрация през 2014 г. и повече от година не са получили решения. С тях се постъпва според начина по който бе третиран миналата година Правозащитен комитет "Толерантност" – протакане, несъществени забележки и връщания. Съгласно мнението на адвоката на тези две сдружения Величка Атанасова от октомври 2015 г.:
„Към настоящият момент нямаме официално постановен отказ, документите са в процес на разглеждане. … Моето наблюдение обаче върху постановените откази сочи, че обикновено отказа се състои в някакви формални мотиви от рода, че посочените цели и предмет на дейност не са точно и ясно формулирани, поради което не можело съда да направи обоснован извод, дали тази дейност и цел не противоречи на закона и добрите нрави. Точно тук следва да се обърне внимание, че отказите следва да са точно и ясно мотивирани с конкретни доводи.“
Адвоката е викан четири пъти и му са поставяни лишени от смисъл въпроси, като съда търсел да намери някаква причина да откаже регистрацията.
Това е един от най-сериозните проблеми при опитите за регистриране на македонски организации в България. Съдът не подхожда към тях както към останалите организации – да провери дали изпълняват условията на закона, а ги разглежда с предварителна цел да откаже регистрация – всичко останало е търсене на повод и причина за това. В такъв смисъл и връщанията за правене на „поправки“ никога нямат за цел да се поправи реално съществуваща грешка за да стане възможна регистрацията, а представляват опит да се намери причина за протакане или отказ. Така е било до сега при всички опити за регистрация.

Планувани промени в закон с цел улесняване регистрирането на организациите
През 2015 г. в публичното пространство се обсъждат промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които предвиждат и регистрацията да става по реда на фирмите и пред Агенцията по вписванията, вместо пред окръжните съдилища. В разговор с представители на ОМО „Илинден“ - ПИРИН заместник-министъра на културата Петко Петков е завил, че тези промени се правят за всички граждани, но и конкретно във връзка със засиленото наблюдения на което е подложена България в Комитета на министрите поради нерегистрираното на македонски организации.
Проектът за този закон е приет от министерството на 14 ноември 2014 г. и на 7 октомври 2015 г. е внесен в парламента. До края на 2015 г. законът още не бе подложен на гласуване в парламента.
Макар да е похвално, че се прави някаква промяна и особено, че за пръв път от половин век представители от македонското малцинство са приети в българско министерство, все пак съществуват сериозни резерви спрямо предложеното решение.
Проблемът с нерегистриране на македонски организации не се продукт на съществуващия закон, или на слабост в закона, така че промяната не гарантира решението му. Проблемът е в злоупотребата на съществуващия закон срещу македонските организации, при което самия закон е тълкуван напълно незаконно, антиконституционно и дискриминационно. Не закона е пречка за регистрация на македонски организации, а националистическото третиране на македонското малцинство като заплаха срещу сигурността на държавата и единството на нацията, както и прилагането на целенасочена дискриминация. Нищо от това не се поправя от страна на правителството. Нерегистрирането на македонски организации представлява част от дискриминацията на етническа основа в България срещу македонците, а не слабост в закона.
При това и самата промяна в закона е само козметична, защото при евентуален отказ от вписване в регистъра случая отново се обжалва в съда, т.е. се връща в същата начална точка, в която се намира сега.
Все пак съществува известна надежда, че Р България чрез тази промяна търси начин да преустанови нарушаването на правото на сдружаване на македонците, без при това да признае, че то е било етнически мотивирано. Вината се хвърля върху несъвършенството на закона и държавата излиза чиста от обвинението в съзнателна и целенасочена дискриминация. Македонските организации не биха имали нищо против да позволят държавата да се измъкне с чест от дискриминационното блато, в което се намира. За съжаление те не вярват, че държавата има намерение да спре дискриминацията.
Сред македонските активисти в България преобладава мнението, че в случая се следва традиционната държавна политика спрямо македонците – козметични промени имащи за цел да задоволят и отстранят външния натиск без реално да преустановят дискриминацията срещу македонците. Или пък при условия че натискът продължи и остане силен – да отстъпят по въпроса за регистриране на македонски организации, но без да променят генерално политиката на отричане и дискриминация на малцинството.

Откази на Комисията срещу дискриминацията да защитава македонците
Комисията срещу дискриминацията през изминалите години не се е само сезирала за нито един случай на дискриминация срещу македонци в България. Нито в годишните отчети, нито в препоръките до правителството и институциите досега. Комисията не е включила дискриминацията срещу македонците независимо от серията присъди на ЕСПЧ и на препоръките в различни международни доклади.
До сега не само не се е самосезирала по нито един случай на дискриминирани македонци, но напротив тя е отказвала защита срещу дискриминация дори в случаите когато е била сезирана.
Случаят Тапанска
Комисията за защита от дискриминацията на 4 август 2015 г. е отхвърлила жалбите на Янка Тапанска – дискриминирана на работното си място поради етническата си принадлежност (македонка). Комисията отказва да вземе отношение по въпроса за отказа на правосъдие, с който се сблъсква Тапанска от страна на прокуратурата и съда по своя случай. Комисията се оправдава с независимостта на съдебната власт и смята това за основание да не се произнася по отношение на решения, действия и бездействия на съд и прокуратура. Жалбата на Тапанска по отношение на дискриминацията на работното място пък е отхвърлена, защото не се е било доказало кой е поставил обидните бележки в които тя е наречена „предател“ на работното й място в МВР, а и самата тя не е била представила доказателства. Същевременно комисията отхвърля поисканите от Тапанска действия, които биха доказали дискриминацията. В своето решение комисията дори използва директни неистини като това, че работодателя бил свалил дискриминационната бележка след като е бил уведомен, докато всъщност е отказал да обърне внимание и е трябвало да го направи самата Тапанска, а работодателя реагира едва след това като настоява тя да му предаде доказателството (виж за случая повече в доклада за 2014 г.). Комисията на тези основания прекратява производството по нейния случай, оставя без разглеждане едната и оставя без уважение другата жалба на Тапанска, като от друга страна постановява, че в нейния случай не е извършено нарушение на Закона за защита от дискриминация от страна на нейния работодател и колеги.
Тапанска е обжалвала решението, но жалбата й е отхвърлена с Решение на административен съд Благоевград с председател Мария Тодорова на 15.10.2015 г., на основание, че не било ясно от жалбата й дали обжалва част или цялото решение на Комисията.
Решението на Комисията срещу дискриминацията представлява поредния отказ на българска институция, да защити Янка Тапанска, която не само е обиждана публично на работното си място в полицията заради своето македонско самоопределение, но е и уволнена наскоро след това от същата институция, въпреки наличието на инвалидност и законова забрана за уволняване на такива хора.
Кореспонденция с Комисията
Единствения позитивен сигнал тази година се явява срещата осъществена с регионалния представител на комисията в Благоевград на 19 октомври 2015 г. При това са дадени множество документи показващи наличие на извършвана дискриминация на етническа основа срещу македонците в България. До този момент няма никакъв отговор по отношение на подадените документи. Поискана е среща с председателя на комисията, но досега такава не е осъществена, нито е дошъл отговор по този въпрос, което представлява тих отказ.
След като повече от месец Комисията не реагира на подадените документи, на 20 ноември 2015 г. няколко македонски организации подават сигнал до Комисията. На 4 януари 2016 г. Комисията отговаря, че сигналът не изпълнява всички необходими условия и че ако това не се поправи в двуседмичен срок производството ще бъде прекратено. Така вместо да се самосезира на основание на множеството подадени документи Комисията търси начин да прекрати производството. Сигналът е внесен отново като са направени всички необходими и искани поправки, но до момента на затваряне на доклада отговор не е получен.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
И тази година дискриминацията срещу македонското малцинство в България продължава без промяна. То остава отречено, обект на несанкционирано слово на омраза, лишено от правата предвидени в Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, и без възможност да ползва от правото си на мирно сдружаване.
Дискриминацията срещу членовете на това малцинство е премного организирана, всеобхватна, постоянна и непредизвикана за да може да се обясни само с атмосферата на етническа нетърпимост. Тя е продукт на организирана целенасочена политика извършвана от държавата на много нива. Координираните действия на ДАНС, определени обществени сили, на институции и медии говорят, че се сблъскваме с организирана политика. На практика всички власти в България досега са се изказали отрицателно спрямо малцинството. Дългогодишния опит с дискриминацията срещу македонците е довел всички македонски активисти без изключение до общо убеждение, че координативния център се намира в ДАНС и се явява наследник на 3-ти отдел на 6-то управление на тоталитарната Държавна сигурност, който се занимаваше с борба срещу „промакедонския национализъм“. Това се заключава от континуитета на хора и методи, чрез които се организира дискриминацията, както и с принадлежността към тези служби на някои от главните актьори и проводници на тази политика в публичното пространство, като лидера на ВМРО БНД Красимир Каракачанов, Божидар Димитров, Красимир Узунов (Агенция Фокус) и други. Докато тази политика не бъде прекратена трудно ще може да се постигне сериозен напредък в защита правата на македонците в България.
Back to previous page Back to top
Main • About Us • News • Activities • Documents • Photo Gallery • Media • Contact • Links
� 1999-2021 OMO "Ilinden" - PIRIN, All Rights Reserved.