ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПРАВАТА НА МАКЕДОНЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ 2014 Г.

Март, 2015

Read this page in English

Human Rights Watch Увод

Основните проблеми на македонското малцинство в България:
• неговото отричане;
• недаване на правата, предвидени в Рамковата конвенция за защита на националните малцинства;
• отказ на властите да водят диалог с малцинството;
• отказ да се регистрират македонски организации;
• словото на омраза и т.н.
остават същите и през тази година.


Отричане на македонската нация и малцинствод

Макар да няма нови официални изявления в тази насока през 2014 година, все пак настояването на България в договора за добросъседство с Македония да влезе клауза, която забранява на Македония да се застъпва за правата на български граждани с небългарско самосъзнание (забележително е и старанието да се избегне споменаването на македонско малцинство в договора!), заедно с отсъствието на каквито и да изявления в посока на признаване потвърждават, че отричането продължава да бъде официална политика и през тази година. Друго доказателство е и обстоятелството, че и тази година в Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет пак няма представител на македонското малцинство. Отричането се върши често и в медиите и не се схваща като нещо, заслужаващо порицание или слово на омраза, а като нормална защита на историческата истина и проява на патриотизъм. В нито един подобен случай никоя държавна институция не е реагирала.

Липса на положителни мерки от страна на държаватад

През 2014 г. държавата не е предприела никакви стъпки към подобряване положението на македонците в България, нито е взела мерки за спиране или санкциониране на словото на омраза или дискриминацията (виж по-долу). Държавата не е предприела и никакви адекватни мерки за изпълнение на решенията на ЕСПЧ, поради което стана обект на критика на заседанието на Комитета на министрите от 2-4 декември 2014 г. (в решенията на комитета това дипломатично е определено като „not been sufficient“). Причината за отсъствието на такива мерки не е в липсата на време и ресурс на държавата, а на желание. Свидетелство за това е, че са отхвърляни всички инициативи, идващи от страна на македонски партии и организации.
Дори и когато се случват промени, които по някакъв начин се явяват положителни за македонското малцинство, то нито македонците са били пряка цел на промяната, нито подобряването на правата им е влизало в целите, а те се явяват облагодетелствани само като страничен ефект. Например като последица от силен външен натиск тази година отпадна дискриминационната забрана, която не позволяваше на българските граждани с второ неевропейско гражданство да участват като кандидати на изборите. Досега такива хора нямаха право да се кандидатират и заемат никакви изборни позиции от ниво на общински съветник до президент. Жертви на тези забрани бяха хората от турското и от македонското малцинство. Макар тази промяна да е положителна тя за съжаление не свидетелства за промяна на политиката на държавата спрямо македонското малцинство.
Друго положително развитие конкретно по отношение на правата на хората с македонско самосъзнание, дори и като страничен ефект, през годината не е забелязано.

Отказ на диалог

И през 2014 г. ОМО „Илинден“ - ПИРИН е изпратила молби за срещи с различни български институции: премиера, Министерството на правосъдието, Министерството на образованието, Секретариата на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет и Комисията за борба с дискриминацията.
Получени са отговори от три от тях:. От кабинета на премиера - съобщение, че молбата е получена (№ 1737/13 от 25.09.2014 г.), от Министерството на образованието - писмо, в което се съобщава, че ще бъде проведен в бъдеще широк обществен дебат във връзка с образованието (№ 94-13321 от 03.11.2014 г. ), и от Министерството на правосъдието (изх. № 94-Г-130/14 от 22.10.2014 г.). В последното, заобикаляйки молбата за среща, партията се информира за мерки, които били вземани от държавата за изпълнение на решенията на ЕСПЧ за регистрации на македонски организации, като се посочва, че в момента три такива организации са подали молби за регистрации в Благоевградския окръжен съд. В действителност две от посочените организации вече са получили отказ, а третата го получава в деня на писане на писмото. Общото в получените отговори е, че исканите срещи и разговори се отклоняват. От комисиите за малцинствата и за дискриминацията дори не е получен отговор, което само по себе си представлява мълчалив отказ. Това показва, че държавните институции продължават да игнорират организациите на македонците в България и да отказват диалог с тях.

Нарушаване на правото на сдружаване

Независимо, че досега България е осъдена пет пъти поради нерегистрирането на македонски организации и партии, тази практика продължава непроменена и през 2014 г. На 14 януари 2014 г. Секретариатът на Комитета на министрите подготвя ревизиран план във връзка с продължаващата практика на нерегистриране на македонски организации в България, който е изпратен до България с цел „preventing of further refusals of registration of the applicant association or other similar associations“. Шест организации аплицираха тази година за регистрация, три от тях получиха отказ, а останалите продължават да чакат. Откази са получили: ОМО „Илинден“, Дружеството на репресираните македонци в България, жертви на комунистическия терор, и Правозащитен комитет „Толерантност”. Първата от тях получава отказ, въпреки че вече два пъти е осъдила България за същото. Втората вече втори път се опитва неуспешно да се регистрира.
При своите откази съдилищата използват аргументи, които вече няколко пъти са осъдени от Европейския съд по правата на човека в Страсбург и Комитета на министрите като:
• обвинения в сепаратизъм;
• тълкуване на споменаването на македонско малцинство като заплаха за националната сигурност и насочено срещу единството на нацията;
• спекулиране с понятието „политически цели“;
• използване на общи и неподкрепени с нищо твърдения;
• протакане и търсене на формални причини за отказ и подобно.

Политически цели

Като един от мотивите за отказ често се явява твърдението, че организациите си поставят „политически цели“, каквито по закон се позволява да имат само политическите партии. В случая се злоупотребява с обстоятелството, че в българското законодателство не е дефинирано понятието „политически цели“, което оставя свобода на съда да спекулира с тази липса във вреда на македонците.

Дейност срещу единството на нацията
Твърдението, че македонските организации имат цели, насочени срещу единството на българската нация, е често срещан мотив за отказ. При това единството на нацията се тълкува като етническо и расово единство, поради което твърдението, че съществува македонско малцинство, се приема като опит за разцепление на тази нация. Такова тълкувание на конституционните норми е лишено от правна основа и е противно на серия тълкувания, дадени от Конституционния съд. Въпреки това подобни националистически тълкувания на Конституцията се използват редовно против регистрирането на македонски организации, докато гражданските тълкувания, давани от Конституционния съд, служат само за оправдаването на съответните разпоредби пред външните наблюдатели.

Цитати от решения на съда в това отношение:
Решение № 2768 от 30.06.2014 г. на Надя Узунова, Окръжен съд - Благоевград, по искането за регистрация на ОМО „Илинден“.
Съдът освен формални причини намира, че името на организацията можело да въведе в заблуждение с името на партията ОМО „Илинден“ - ПИРИН, която съдът преди няколко години отказал да регистрира, и вижда опасност „да се въведе в заблуждение обществото, че се регистрира по ЗЮЛНИЦ организация с политическа дейност или организация срещу единството на българската нация“.
Смята, че целите са насочени срещу единството на нацията, цитирайки редица положения в устава, от които е видно, че според създателите му в България има отделна етническа категория македонци със своя история и култура, която е подложена на дискриминация. Заявлението на ОМО „Илинден“, че ще защитава македонския народ от тази дискриминация, се тълкува като насочено към разпалване на етническа вражда.
Решение № 4022 от 26.09.2014 г. на съдия Надя Узунова, Окръжен съд – Благоевград за дружеството на репресираните македонци w Bylgariq.
„Във формулираните цели според съда прозира насочване дейността на сдружението срещу единството на нацията“, до този извод се стигнало, защото дружеството си поставяло за цел да промовира македонската култура, историческата истина, планува издигане на паметници, защита правата на македонците, изнасяне на беседи, писане на доклади, организиране на събори, честване на исторически дати, грижа за фолклора. Всичко това „е дейност, която съдът преценява, че е с насоченост срещу единството на българската нация“.

Умишлено протакане
Всички македонски организации, подали молби за регистрация, се сблъскват с неизбежно протакане на делото от страна на съда далеч над законовия срок от един месец. Добър пример за това е Правозащитен комитет „Толерантност” (ПКТ), който не получава отговор от съда девет месеца, и едва след като заявява, че ще внесе жалба срещу съдията, получава отговор с искания за поправки. След като ги правят, отново са обект на протакане от два месеца и отново се налага да интервенират, за да получат най-после решение - отказ.
Към момента завършване на доклада още няколко македонски организации чакат отговор на исканията им за регистрация в Благоевградския окръжен съд - всичките случаи са с просрочен законов срок за отговор от съда.

Общи твърдения вместо мотиви и аргументи
Съдилищата съвсем явно търсят начин да откажат регистрациите на македонски организации, а не да изпълнят закона. Дори и в случаите, когато се отправят някакви изисквания за поправки към македонските организации, те нямат за цел да помогнат за тяхната регистрация - те са общи и неясни и след изпълняването им неизбежно следва отказ, в който поправките дори не се коментират (ПКТ).
При отказите се ползват общи твърдения, лишени от конкретика и обосновка. Например в решението за ПКТ общо се твърди, че не изпълняват изискванията на закона (при което се цитира член, който съдържа всичките изисквания) и че уставът не съответствал на изискванията на закона (без да се посочи на кои точно). В конкретния случай уставът представлява адаптиран устав на Български хелзинкски комитет - регистрирана и уважавана правозащитна организация - единствената разлика освен името е, че в него се споменават македонци и македонско малцинство.
Отказите се придружават с предложение да се започне цялата процедура отново, което на фона на незаконните решения, на липсата на каквато и да е конкретност на забележките и непосочването на слабостите, които трябва да се отстранят, не могат да се тълкуват като друго освен продължение на тактиката на протакане на делата за регистрация с цел те да не стигнат до Европейския съд по правата на човека, а да се въртят в омагьосан кръг вътре в България без никакви реални изгледи за регистрация.
Отказите за регистрация на македонски организации бяха обект на обсъждането в Комитета на министрите, който на 2-4 декември 2014 г. прие засилено наблюдение върху България по този въпрос.
Реално в България и през 2014 г. продължава да функционира тиха забрана за регистрация на македонски организации.

Отказ от правосъдие

Поради изграденото с годините недоверие към българските институции македонците рядко прибягват към защита на правата си чрез съдилища или комисии за борба срещу дискриминацията. Всички опити, правени през миналото, са водели към едно и също - отказ от правосъдие. През 2014 г. се сблъскваме с един конкретен случай на отказ от правосъдие от страна на Комисията за защита от дискриминация. Става дума за жалба, внесена в комисията от активиста на ОМО „Илинден“ Даринка Тапанска през април 2013 г. Причината е, че държавното Радио Благоевград отказва да излъчи платена реклама за македонски събор, разрешен от властите, с обяснението, че организацията не е регистрирана и била антиконституционна. Комисията протака случая година и пет месеца, преди да се произнесе, като междувременно прави няколко опита да го прекрати. По време на обемната преписка по случая става явно, че комисията е загрижена не толкова за дискриминацията, колкото за затваряне на случая. Чак на 11 септември 2014 г. комисията в петчленен състав се произнася и оставя без уважение жалбата на Тапанска. В решението се заявява, че комисията счита, че излъчването в ефир на съобщението на ОМО „Илинден“ „би въвело в заблуда неограничен кръг слушатели относно легитимността на ОМО „Илинден“, независимо от липсата на регистрирано по закон такова юридическо лице съгласно Конституцията и законите на страната“.

Отказ от правосъдие за дискриминация на работното място
През април 2013 г. до машината за кафе в МВР - Благоевград е поставен надпис, който гласи: „За шпиони, врагове народни и хора с друга националност кафе 100 мкд“. Надписът е насочен срещу Янка Стоянова Тапанска, служител в същото поделение на МВР, некриещ македонското си самосъзнание, завършила висше образование в Р Македония, непопулярна сред част от колегите си поради безкомпромисната й борба срещу нарушаването на закона и правилата в същата институция, заради което има няколко наказани полицаи. От допълнително дописани нецензурни думи става още по-ясно, че надписът е предназначен за нея - изписано е името й. Въпреки че обръща внимание на своя началник главен полицейски инспектор Страхил Анталавичев, той не нарежда да се свали надписът. Когато Тапанска сама го сваля, настояват да го предаде, което тя отказва. Внася на 24.04.2013 г. жалба до Инспектората на МВР за нарушаване на Етичния кодекс за поведение на държавния служител в МВР. От Инспектората препращат жалбата до дирекцията на МВР - Благоевград (т.е. до обвинената институция), за да извърши разследване. Като последица от това на 27 май 2013 г. се получава отговор, че надписът не бил сериозен, „не са установени отправяни обиди и клевети, накърняващи честта и достойнството й“, нямало нарушение на Етичния кодекс, и жалбата е отхвърлена. Майката на пострадалата - Даринка Гаврилова Тапанска, внася жалба по случая в прокуратурата (вх. № 513/2014 г.), но Районна прокуратура - Благоевград на 17.03.2014 г. отказва да образува наказателно производство, без да събере допълнителни доказателства, почти без да посочи мотиви, повтаряйки становището на МВР от май 2013 г., че няма нарушение на Етичния кодекс. Янка Тапанска подава жалба в Комисията за защита от дискриминация. Комисията, без да събере всички посочени от жалбоподателя доказателства и без да се съобрази с искането за отвод на прокурора поради роднински връзки с обвинените полицаи, неправосилно дава ход на делото и насрочва първо заседание на 24.11.2014 г. Янка Тапанска поисква да й бъде предоставена документацията, събрана по делото, и установява, че не само не е обърнато внимание на искането за отвод, но и са събрани само две от петте посочени от нея доказателства, което със сигурност би помогнало за отрицателно решение на комисията. Янка Тапанска внася възражение с искане за събиране на всички доказателства и отвод на прокурора. До момента на приключване на доклада решение от комисията не е получено. Междувременно Тапанска е уволнена неправомерно от МВР - Благоевград, независимо че законът я защитава поради утвърдена степен на инвалидност, за което тя също води дела в момента.

Слово на омраза

Въпреки отсъствието на антидържавна и антиобществена дейност самото съществуване на македонските организации се третира като насочено срещу българската нация и като проява на сепаратизъм. Отсъствието на сепаратистки прояви не пречи на това и редовно в медиите македонските организации са етикетирани като антибългарски и сепаратистки. Регистрацията на македонска организация се сравнява по неприемливост с регистрация на фашистка или крайнолява организация, и дори такава, бореща се за присъединяване на България към Ислямска държава.
Словото на омраза против македонците е особено често по форумите в интернет. Обект на нападките са отделни участници във форумите, но и генерално всички хора с македонско самосъзнание, при което негативните мнения и представи доминират решително. Македонците са наричани редовно сърбомани, фироми, предатели, обект са на всякакви обиди и заплахи. Това обикновено остава несанкционирано от модераторите.
Словото на омраза присъства несанкционирано в медиите и е разпространявано от влиятелни в обществото лица и от представители на науката. Например Божидар Димитров в статия за българския вестник „Политика“, озаглавена „Няма македонска нация“, ще заяви: „Мисля, че заради македонизма, наложен със сила, трябва да направим съответните постъпки пред Страсбург или Хага, за да се признае той като престъпление срещу човечеството. Защото той наистина е наложен с репресии над 150 000 българи в Македония. Затова би трябвало да се провери дали това не е геноцид“. В България понятието македонист и македонизъм се използват за обозначаване на македонското самосъзнание и самоопределение, което се третира в случая като престъпление срещу човечеството. Единствената забележка за това изказване на иначе известния в България политик и водещ на предавания е направена в хумористичния вестник „Стършел“ в две изречения. Никой друг не намира за необходимо да реагира. В интервю под характерното заглавие „Няма македонска нация“ Димитров говори за „крайна победа над македонизма като едно от най-уродливите обществени явления на 20-и век и последен остатък от Коминтерна, тъй като именно той постанови наличието на македонска нация през 1934 г.“. Ясно е видно, че „македонизмът“ се възприема като враг, който трябва да бъде победен, а македонската нация - като уродливо явление. Божидар Димитров далеч не е единственият. Професор Пламен Павлов съвсем откровено третира македонското самосъзнание като невежество, зомбираност, недостатъчна грамотност и нежелание да бъдеш достатъчно интелигентен. Нито прокуратурата, нито Комисията за борба с дискриминацията се самосезират за тези или други подобни случаи. В това отношение 2014 г. продължава традицията на безнаказаност на словото на омраза срещу македонците.

Непредставеност в медиите

Въпреки че македонският въпрос е честа тема в българските медии през изминалата година, в никоя от тях не е поискано или отразено мнението на хората с македонско самосъзнание, дори когато става дума за въпроси, които пряко ги касаят. Тяхното мнение не е търсено и във връзка с честите спорове с РМакедония. Нарушава се и правото на отговор. Когато през септември 2014 г. д-р Стойко Стойков написва отговор на поредната провокация на Божидар Димитров срещу македонците и я изпраща до българките медии, никоя от тях не я публикува, нито дори споменава по някакъв начин, дори и онези, които са разпространили текста на Димитров.

Смъртни заплахи

Македонски активисти в България нерядко се оказват обект на заплахи с убийство или насилие. В миналото такива са получавали вестник „Народна воля” и неговият редактор (публични закани в медиите, а по-късно телефонни заплахи) - до 2010 г., членовете на партията ОМО „Илинден”-ПИРИН (от политици, парламентаристи и кметове в медиите - закани със затвор, изселване и призиви за разстрелвания по улиците) - до 2006 г., партийни активисти на ОМО „Илинден”-ПИРИН като съпредседателя Стойко Стойков (2005 г.) и подобни.
През 2014 г. стана известен особено сериозен случай с песен, възпяваща убийство, създадена през 2011 г. и продължаваща да се разпространява. Нейна жертва е известният македонски активист в България проф. Стефан Влахов Мицов (с провалена университетска кариера поради публичните му македонски позиции). Песента е създадена от групата „Войвода” и в нея за Стефан Влахов се пее следното: „he was Stefan The Vlach's son he was an evil man and I waited a long time before I killed him“. По традиция държавните институции не са се самосезирали и няма разследване по случая.

Заключение

И през 2014 г. македонското малцинство в България продължава да бъде отричано, организациите на хората с македонско самосъзнание не получават регистрация, властите отказват диалог с представители на малцинството, а македонците продължават да бъдат обект на слово на омраза, заплахи и дискриминация. Продължават да са в сила стереотипите за тях като за предатели, родоотстъпници, врагове на България, сепаратисти и т.н. Властите не предприемат нищо за поправяне на това положение, а институциите не се самосезират в случаите на дискриминация и отхвърлят опитите на отделни македонци да се защитят чрез тях.


Back to previous page Back to top
MainAbout UsNewsActivitiesDocumentsPhoto GalleryMediaContactLinks
© 1999-2009 OMO "Ilinden" - PIRIN, All Rights Reserved.
This website is under development by: TJ-Hosting