Д Е К Л А Р А Ц И Я

във връзка с договора за добросъседство между България и Македония и за общи чествания на исторически събития между двете държави


7 юли, 2014

ОМО Илинден - ПИРИН Добрите отношения между Македония и България са от първостепенно значение за македонското малцинство в България. За съжаление обаче констатираме, че не става дума за добросъседство, а за опити да се официализира и в международен договор политиката на отричане и дискриминация на македонското малцинство в България и да се принуди РМакедония да започне да приема българската позиция, че македонска нация не съществува. Тревожни и невъобразими за демократично мислещия човек, но и много симптоматични за истинските намерения, скрити под маската „добросъседство“, са обстоятелствата, че засегнатите малцинства не само не са консултирани, не само не са предвидени положителни гаранции за техните права в проектирания договор, но като връх на всичко се настоява да се включат забрани РМакедония да се застъпва за правата на македонското малцинство. Не желае истинско добросъседство този, който настоява да разруши един от главните мостове между съседни държави, какъвто представляват малцинствата. Как е възможно един договор, който има за цел приятелство, да поставя едната страна в неравноправно отношение спрямо другата, налагайки й ограничения, каквито другата не поема?!

В основата на всичките недоразумения между двете държави лежи българската политика на отричане на македонската нация по принцип и на македонското малцинство в България специално. Предложеният договор не показва никакъв стремеж да се надмогне този единствен сериозен проблем. Напротив, България настоява да превърне отричането на македонската нация в скрита основа на договора за добросъседство. РБългария вече не е доволна от това да има право свободно да отрича македонската нация и вече настоява да наложи на Македония и тя да започне да се включва в това отричане.

Макар и възмутително, очаквано е РБългария да настоява да отнеме на РМакедония правото да се застъпва за правата на македонското малцинство. Това тя се опитва от години да постигне и с международните институции. Целта й е проста - да получи правото само тя, необезпокоявано от никого, да решава съдбата на македонското малцинство в България, т.е. да продължи спокойно да го отрича и дискриминира. За щастие правата на човека са проблем от такъв характер, че не представляват вътрешен въпрос на нито една страна!

Недопустимо е добросъседството да се изгражда за сметка на македонското малцинство в България, за сметка на правата на човека!

Недопустимо е позорната декларация от 1999 г. да става част от договора за добросъседство! Това искане е и противно на ясните определения на македонската Конституция, която вменява на правителствата грижа за македонските малцинства в съседство. С подписването на такъв договор не само ще се наруши македонската Конституция, но и неизбежно ще наложи да се прави избор - да се промени македонската Конституция или да се суспендира договорът.

За нас, както за всеки нормален и необременен човек, е ясно, че договорът трябва да бъде реципрочен, между равноправни и равнопоставени страни. Но не само това - ние настояваме македонското малцинство в България и българското в Македония да станат част от договора, като им се гарантират правата и като двете страни приемат общи мерки и политики за подобравяне на правата им, за спиране словото на омраза и т.н. Имено чрез това могат да се подобрят отношенията, а не чрез организиране на никому ненужни (освен на особена порода идеологически нациопати) общи исторически чествания.

За съжаление много се заблуждават онези в Македония, които си въобразяват, че чрез определени отстъпки ще задоволят България или Гърция и отношенията ще се нормализират. За властващите национализми в тези две страни добри отношения с македонци не може да има, защото македонци не бива да има и за тях всяка отстъпка от македонска страна е само още една стъпка в тази насока, след която незабавно и неизбежно ще следва втора, трета... Живо доказателство е реакцията на Плевнелиев - едва чул за огромната и непонятна отстъпка, предложена от македонската страна (декларацията да стане част от договора), той веднага поиска още. Не се съмняваме, че в ръкава си той има още много „още“, стига да се намерят от македонска страна съответни самоубийци да се съгласяват.

Единствената форма за трайно добросъседство, която биха приели властващите национални доктрини в България и Гърция, напълно изключва македонската нация. Правейки подобни отстъпки, Македония не само прави лоша услуга на себе си и своите граждани, тя прави лоша услуга на демокрацията в България, Гърция и на Балканите, давайки де факто подкрепа на деструктивните балкански национализми, засилвайки техните позиции и доказвайки осъществимостта на техните позорни надежди. Именно преодоляването на тези национализми, а не съгласяването с тях може да доведе до истинско добросъседство.

Македония и България нямат обща история - Балканите имат! Ако е необходимо това да се подчертае - на честванията трябва да присъстват и други държави в региона. Общи чествания по начина, по който иска да наложи България, са насочени към това да бъде отречена македонската нация и много сериозно ще накърнят добрите отношения между двата народа като създадат подозрения и омраза.

За съжаление отново сме принудени да констатираме, че вместо да бъде пример за страните в региона с демокрацията и спазването на правата на човека, България запазва много страни от тъмното си тоталитарно минало и остава производител на дискриминационни политики, които се опитва да изнася зад граница и дори да превръща в условия за еврочленство.

Македонците в България, разбира се, не могат да изискват нищо от РМакедония, тъй като не са нейни граждани, и още повече когато са дискриминирани и предавани от държавата, чиито граждани са и на която плащат данъци. Но все пак като македонци и като хора апелират към съвестта, морала и хуманизма на македонските политици. Ако не като македонци, то поне като хора и демократи не позволявайте да ви направят съучастници в дискриминацията и отричането на македонското малцинство в България! Ако не заради нас, то поне заради себе си!

Призоваваме българските политици - освободете се от тъмното наследство на Тодор Живков, наложил отрицанието на македонското малцинство като официална доктрина! Спомнете си безусловната поддръжка, която РМакедония даде на евроинтеграцията на България, и й върнете услугата достойно, а не като използвате възможността да изнудвате съседа си и да връщате зло за добро! Откажете се от политиката на отрицанието, която прави невъзможно нормалното съжителство между двете страни! Ние сме български граждани и би трябвало вие да защитавате правата ни, а не да пречите и на други да го правят!

Призоваваме ЕС да не позволява нейни членки да превръщат нарушаването на правата на човека в условие за приемане на нови членове на ЕС, да изнасят дискриминацията извън своите граници. Напротив, призоваваме да направи всичко, за да наложи РБългария да се съобрази с реалността и правото, да признае македонското малцинство в България и да не превръща националистически комплекси в проблем на съседите си.


ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА ОМО „ИЛИНДЕН“ – ПИРИН

Пирин, 07.07.2014 г.


Back to previous page Back to top
MainAbout UsNewsActivitiesDocumentsPhoto GalleryMediaContactLinks
© 1999-2009 OMO "Ilinden" - PIRIN, All Rights Reserved.
This website is under development by: TJ-Hosting