Р Е А К Ц И Я

В ОТГОВОР НА ТРИУМФИРАЩОТО НЕВЕЖЕСТВО

20 август, 2014

Божидар Димитров Самопровъзгласилият се за експерт по македонския въпрос Божидар Димитров в отворено писмо до българските медии, озаглавено „По повод спекулациите на Скопие с имената „Македония“ и „македонци“, изнася някои свои схващания, примесени с голямо количество заблуди и незнание, удивителни за добър студент и позорни и непростими за човек с претенциите да бъде учен. Разбира се, в това няма нищо изненадващо за специалистите и не за него пиша тези редове, а заради неговите редовни жертви - българските читатели.

Така според Димитров „От VІІ в. пр.н.е. до 148 г. пр.н.е. Македония е име на антична държава с територия, разположена изцяло на територията на днешна Северна Гърция“, твърдение, с което очевидно иска да обслужи гръцките нужди в спора с Македония, но което му прави лоша услуга просто защото не отговаря на истината. Територията на тази държава още по времето преди Филип Македонски обхваща и големи части от територията на днешна Република Македония (районите на Струмица, Гевгелия, Пелагония...), а от времето на Филип до падането на македонската държава -почти цялата територия на днешна Република.

Абсолютно невярно е твърдението му, че „Световната наука смята с почти пълно единодушие, че македонците са едно от гръцките племена (като спартанците, тиванците, атиняните)“ - световната наука е разделена по този въпрос, но преди да изпращам Божидар Димитров да чете презокеански автори, бих му препоръчал да прочете какво са написали по въпроса изтъкнати български авторитети като академик Гаврил Кацаров и проф. Веселин Бешевлиев - и двамата утвърждават, че античните македонци не са били гърци.

По-нататък Димитров очевидно смята факта, че гръцкият език е бил официален в римска провинция Македония (каквито провинции на него му се привиждат три, макар никога да не са били повече от две), като някакъв аргумент, който има отношение по повдигнатите въпроси, забравяйки (разбира се, ако въобще знае!), че този език е бил официален и в Тракия, и в Мала Азия, и т.н., и че това малко касае говоримия език на населението. При това той твърди, че през римския период понятието македонци е изгубило етническото си съдържание, очевидно забравяйки, че малко по-горе твърди, че то е нямало собствено такова.

Все такава неграмотност демонстрира Димитров и по отношение на Средновековието. Твърдението му, че понятията „Македония” и „македонци” изчезват по това време от Македония, е невярно - те продължават да се срещат на тази територия и особено в Солун, въпреки че създаването на тема Македония в Тракия (не в 6-ти век, както заблуждава Димитров, а в края на 8-ми!) води до по-честа употреба на тези понятия за територията на Тракия. Манипулативно е и твърдението му, че сред населението в тема Македония има и българи - до 13 в. понятието българи в Тракия въобще не се среща, а и след това е извънредна рядкост. По някаква причина той смята „Македонец“ за „официална титла“ на Василий ІІ, който и не е наричан така - това е прякорът на дядо му Василий І, а „Македонец“ никога не е било „титла“. Димитров се сеща да посочи създаването на тема България след 1018 г. с център в Скопие (и територии главно в днешна Македония, Сърбия и Албания), но очевидно не е в състояние да забележи, че по времето, когато тази тема съществува, и генерално по времето на византийската власт в изворите никъде не се говори за „българи“ в Тракия и Мизия.

Объркан е той и по отношение на османския период, като твърди, че всички са смятали населението в Македония за българско, което просто не е вярно (но така става, когато човек чете подбрани удобни извори). Е, може би той не знае за съществуващите документи, показващи македонски протонационализъм през 18-19 в., но би трябвало да знае малко повече за по-новия период и да не заблуждава така безобразно хората, че „македонизмът е рожба на сръбската политическа мисъл. И по-точно на сръбския политик Стоян Новакович“. Това е тотално невярно! Нека само подсетя Божидар Димитров за един (а ги има доста!) документ, за който той вече 15 години дължи 1 000 000 лева на македонското списание „Македонско сонце“, а именно - статията на Петко Славейков от 1871 г. (18 години преди Новакович!), в която той не само подробно описва македoнското национално самосъзнание, но и дори въвежда понятието „македонист“.

Разбирам, че „чукча писател - не читател“, но Божидар Димитров, ако не желае да продължава да бъде чукчата на българската историография, е време да започне да чете. На сегашното си дередже е смешно да прави забележки и да поучава когото и да било. Иначе ще продължи да се излага - нещо, коетo (трябва да му се признае) той прави с голям размах.

И нека перефразирам за край думите на Божидар Димитров: В различни времена понятията „България” и „българи” означават доста различни неща, нямащи понякога нищо общо помежду си.

Но нима това е причина и аргумент да се отрича българската нация, както прави Димитров с македонската?! И да създаваме омраза днес, заради различното тълкуване на онова, което се е случило преди сто, хиляда или повече години...

Доц. д-р Стойко Стойков

Back to previous page Back to top
MainAbout UsNewsActivitiesDocumentsPhoto GalleryMediaContactLinks
© 1999-2009 OMO "Ilinden" - PIRIN, All Rights Reserved.
This website is under development by: TJ-Hosting